Виктория Тинтерова

За имената и идиотите

 

Тази сутрин станах късно, щото снощи не спах и си доспивах сутринта. Ма не само, че късно станах и изтървах глупостите по телевизорите, ами и кафе се оказа, че нямам… Та се наложи да търча по пижама до близкото магазинче. Седнах си доволна с кафето, на топличко пред телевизора да послушам поне малко Ади и Виктор. Попаднах на края на предаването, опашката…. Разговор за имената в България.

Виктор:
– Какво ще кажете за Портокал Портокалов? Това нормално име ли е?
Много симпатична жена, някаква спец по имената:
– Ми да… много деца са кръщавани на плодове …
Ади:
– Едно време по соца, по-точно по КОМУНИЗМА, имаше списък с имена и …
Симпатичната жена търпеливо изслуша тирадата за комунизмите и имената:
– Ами не само в България има списъци. В много страни. Например в Германия. Там не можеш да си кръстиш детето с измислено от теб име или трябва да докажеш, че името не е обидно…

Направо разби списъците на комунизмите на пух и прах.
Но пък снощи гледах История Бг и задълбочения разговор за комунизма. Най-деен беше Ивайло Знеполски. Професор, кинокритик. Малийй, на пух и прах направи оня мракобесен свят. В този точно свят, точно този тип си живееше като Симеончо. В чуден квартал, джиткаше си тенисче в парка, кинокритикуваше безспир и пишеше книги. Мога да се пофаля, че съм чела „Между отчуждението и насилието“, понеже по едно време и аз исках да ставам кинокритик. Нищо не помня от тая книга, ама още се шматка из библиотеката, защото ние книги не изхвърляме… А може би трябва… Поне някои.

Та Знеполски какви ли не работи разказа за комунизма, например, че низшите класи дошли в София след девети и таковали мамата на висшите класи. Докато низшите класи си вихрили коня из софийската бохема и ентелектуален елит, Знеполски е бил в едно нАучно звено към АОНСУ, на директно подчинение на ЦК на БКП… За маслото и салама не ми се разказва какво разказваха. Някак си ми се иска да ги помоля тия типове и типеси да спрат този разговор, защото говорят грандиозни глупости. Този период, безспорно има нужда от разговори, ама нормални и сериозни, а не като между луд и пиян…
––––
Един адски пиян се качил в тролея и пръднал гръмко. Госпожата до него се възмутила неимоверно:
– Боже, как сте се напил, вий сте свиня, вий сте отвратителен..
– Аре ма, трай там – казал напития – аз утре ще изтрезнея, ма ти по-убава нема да станеш!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *