Ше си праЙм кот си искам

За кефа на едно котенце..

Нали ви споменах, че в момента превъзпитаваме едни котенца. Всъщност – едно котенце. Второто нещо го хвана липсата, ама ако котка не му мине път на това, то неговата работа е сигурна.

Първо баща ми направи план-график как следва да бъде обгрижвано котето откъм продоволствия.
Трябвало му разнообразно хранене, с което лично той щял да се нагърби и ние с майка ми да не сме си и помисляли да се бъркаме там. Само вода да сме му доливали в купичката, щото да не се налагало да лочи от локвите. По отношение на нашата задача – много трудно успяваме с нея. Ние наливаме, сменяме по три пъти на ден, в чинийки с цветчета и златни кантове му сипваме, то не – гъчи от локвите и хич не му пука, че си правим труда да му прислужваме.
Баща ми пък, сякаш отглежда някакъв нов животински вид и не е сигурен кое най ще му понесе на невшенския климат и въздух, затова изпитва десетки варианти за меню:
1. Пастет (яде, но някак неохотно и за да не ни обиди по-скоро)
2. Кренвирш (става – трябва да пробваме тия на „Леки“, голяма реклама им праят, сигурно ше ги хареса)
3. Запържената кайма за пълнежа на ПИПЕРКИТЕ му се услажда (туй мойто трябва да купи ено кило тая седмица – само да улучи от същата, че иначе не знам!)
4. Никакво сирене (само го хаби – кашкавал може)

Междувременно майка ми тайно му правила попара с мляко, попара с остатъка от една вчерашна яхния и попара с…кюфтета! Освен това му мазала хапки с крема сирене (виж, неконвенционалното сирене го тъпче с апетит), крем брюле и малко бита сметана от един забравен, кой знае от кога, флакон в хладилника. Последните за десерт.

Аз на свой ред съм му дал резен шунка, дебел колкото китката ми и това в рамките на един час – на всеки осем минути по парченце, също попара, ама мойта със сока от компот от кайсии (преди години имах котка, която тъпчеше кайсии като…де да знам като какво – като котка ядяща кайсии, а тоя фърфалак явно е някакъв нейн потомък), хайвер му мазах и някак си успях да го убедя да изяде един бонбон „Черноморец“…даже май два…

И го храним ний всичките нали, ама то взе да приема кръгла форма и на всичкото отгоре, баща ми излиза тъкмо когато съм му дал парче салам и явно няма къде да го събере вече, затова само си го мандахерца в устата, обаче баща ми го вижда и ни строява:
„Бе не ви ли казах, че само аз ша са разпореждам с туй коти??? Наредих ли ви само жадно да не остава, а другото е моя грижа!?!? Елати ся да видити, как си подфърля парче шпек и дриска неконтролируемо!“
Излизаме, то наистина горкото едвам ходи, сейно ше ражда, пък на бой е колкото дребен плъх и действително са продрискало от гъчене.
И ний почваме да си признаваме един по един – за попарите, за шунките, за коктейлните хапки…

В момента аз и майка ми сме със забрана да приближаваме котето с храна, а то, плондерчето на батко сладинко, така му се накараха, ама така му се накараха…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *