Ше си праЙм кот си искам

За кого остава посудата?

Публикувано

Всичко това е любовта:

От първия път, когато сте се погледнали – той похотливо, а тя с презрение, и първата целувка, и първият път, когато сте си бръкнали в гащите в някой асансьор, и първия истински грозен скандал на касата в Била пред целата опашка с дълги и тежки паузи…до мига, когато погледите се срещат като два меча, в деня, в който трябва да се реши кой ще вземе тенджерата под налягане.

***

Под този ми пост, гражданството, както разбира се и трудовото селячество, спонтанно завихри една дискусия, в която осезаема стана тезата, че винаги жената взима посудата при една раздяла.
Аз самата, опирайки се на емпиричния си опит и дългогодишните ми наблюдения, съм длъжна да се съглася с това и то не би могло да бъде по друг начин, заради биологично заложените у жената инстинкти за опазване и продължаване на живота, заради чудото на менструалната кръв, овулацията и раждането и нейната връзка с Луната.

Но искам да ви обърна внимание върху следното:

В природата има баланс – всеки мъж, чиято посуда е била иззета, при една раздяла от жената, получава като компенсация от природата всичката посуда, която новата му жена е иззела от предишния си мъж при раздялата.

Особеното е, че той ще я получи, единствено в случай, че влезе в нова връзка, ако остане в играта.
Разсъжденията ми не са хетероформатирани, защото същите принципи функционират и в гей връзките.

Исках всъщност да кажа нещо съвсем просто:

Любовта като психо-социална динамика, може да бъде сведена до едно циклично прехвърляне на тефлонови тигани, чукове за транжиране на месо и порцеланови сервизи, което точно както приливите и отливите, смяната на сезоните и движението на небесните тела, се подчинява на железни закони.

Иванка Курвоазие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *