Ше си праЙм кот си искам

За кожата на един сак

Всичко започна снощи.
Задача номер едно – да се намери сак. Ама не какъв да е сак или някой от десетките други скучни сакове, които с времето са намерили подслон в къщата, неее! Търси се един точно определен – сив, с червени кантове, два ципа и дръжки – нито много дълги, нито много къси. Сивото щяло да отива на сивия панталон, червените ивици на цвета на косата, а дръжките били с дължина идеална – точно колкото трябва, за да създават илюзията за липсваща височина предвид иначе ниския ръст на носещия сака.
След упорито търсене и настояване тоалета да бъде съобразен с лесно достъпните средства за пренасяне на багаж, което не беше посрещнато възторжено и дори остро отхвърляно колчем се подхване темата, сакът беше открит, после разжалван и идеята за друг сак в друга цветова гама и тотално друг тоалет връзващ се естетично с багажната чанта беше приета, но вече не като давана някога идея, а паднала сякаш от небето.
Дотук добре…казал падащия от петнайстия етаж, когато стигнал до третия.
На сутринта, в най-ранните от всички възможни ранни зори, къщата е вдигната на балон – един прави сандвичи (айде, айде – не се скъпи толкоз на филето и сложи малко по-издебеличко от него), друг цеди портокали за сок (да не сложиш захар вътре – убивам та, искам го чист), първия е направил сандвичите и му е наредено да измисли някакъв удобен за носене в чанта десерт (и стига с тия вафли – омръзнали са ми), а оня със сока е впрегнат да търси мокри и сухи кърпички, лепенки за евентуални порязвания, хапчета против главоболие, повръщане, стомашни колики, черна чума, синя пъпка и внезапен дюстабан.
След час скандали, заплахи за саморазправа, три предотвратени опита за убийство и два за самоубийство, багажа е стъкнат, отправени за дежурните предупреждения за внимателност и осторожност по пътя, да се ползват само проверени бензиностанции при нужда от тоалетна и заръки за подаръци на връщане – за единия магнитче, за другия оригинално бяло сладко в гърненце.
И така – майка ми отиде на двудневна екскурзия в Дряново и околността.
Ние тук с баща ми, оставени без надзор, може и да си избодем очите до утре, но това не е като да не се е случвало…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *