Искра Веселинова

За лошото у добрите

Публикувано

С каква мисъл започвате деня си? Моята обикновено е „Аз не съм добър човек“. За мен е важно да си го напомням всеки ден, макар че всъщност тази мисъл си идва сама и спонтанно. Но винаги, когато си повярвам, че съм нещо свястно, та дори и прекрасно, се сещам за многото лоши неща, които съм сторила и помислила. И да знаете, че според мен няма никаква разлика между това дали си сторил нещо и си го помислил. Щом ти се е родило в главата, ти вече си го сторил. Дори и да е минало като бегъл повей.

Е, аз не съм просто недобър човек, а съм лош човек. Това никак не ме радва. На моменти се отчайвам от себе си. Какви вихри се въртят в мен и колко лошотии съм сътворила и защо е така? Ген ли е (удобно оправдание), от начина, по който растеш и се развиваш интелектуално и душевно ли, не знам. Мъчно ми е и за себе си и за хората, които наранявам. Най- трудната, мъчителна и може би обречена битка е битката със собствените демони.

Защо тази мисъл е толкова силна особено днес? Защото се навършват две години от смъртта на баба ми, Бог да я прости. С нея се разделихме лошо, тежко. Тя си отиде дълбоко наранена, изгубила единствената си дъщеря, съсипана от труден живот и наскърбена от нас, които трябваше да се грижим за сиротните ѝ старини. Бях не просто лоша с нея, а понякога и жестока с груби думи и грубо отношение. Тежи ми, много ми тежи, а най-тъжното е, че няма как да ѝ се извиня и да я помоля за прошка.

Когато бях дете често ѝ казвах: „Бабо, аз никога няма да те изоставя“. Да, не я изоставих, но и не бях това, което трябваше да бъда. В свое оправдание мога да кажа, че имах много грижи, много тегоби и нямах време за друго, освен да ѝ осигуря житейските нужди. Не можах да ѝ дам повече. Може би това е най- страшното изоставяне – да си до човека и да го оставиш сам. И тя наистина си отиде с дълбоко чувство за самота, но и сякаш не търсеше утеха в нас.

След смъртта на майка ми ние ѝ станахме безвъзвратно чужди. Загубата не ни сближи, отдалечи ни. Мъчно ми е, че не мога да направя друго, освен да раздам за Бог да прости и да се опитвам да потушавам мъката и вината. А пък, ако мъката и вината бяха гърбица, щях да съм приведена до земята.

Вчера треперлив старчески глас в аптеката ми напомни остро и силно за баба. Изтръпнах. Бабичката казваше: „Не ми е добре“ и всичко в мен се разтрепери. Ако някъде, отвъд времена и пространства, има друго, светло измерение и душата на баба ми е там, дано да ѝ е добре. Дори да не може да ми прости, но нека ѝ е добре.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *