Крум

За лукса да си луд

ЧАСТ ПЪРВА (която можеше да е сериозна, обаче не е)

Напоследък често ми се случва да ми казват, че съм луд. Някои в прав текст, други заобиколно, но всички са неизменно проверени и до един нормални източници…и знаете ли – иска ми се да бяха прави, честно!
Защо ли?
Нека обясня – на първо място, учтиви (ако съм тихичък)
санитарки ще ми облекат риза от оня вид, дето са съставени предимно от ръкави и се връзват на гърба (миризмата на белина почти тушира „аромата“ на старо повръщано и опикано). След това (надявам се!) ще ми сервират магическо коктейлче от опиати и медикаменти, от които ще получавам невероятни гледки на лилави слонове на закуска и стадо овце на велосипеди (последната свири на тромбон) след вечеря. Изобщо няма значение, че учтивите (ако съм кротък) санитарки ще са ме курдисали в стол от ерата на Балкантурист пред някой прозорец с олющени черчевета или просто ще са ме зарязали срещу някоя стена с мазилка в стил „постсоциалистическа готика. Ще си седя блаженно и ще се наслаждавам максимално на шарените картинки прожектирани върху напукания, леко пожълтял екран на собственото ми подсъзнание, точейки бистри лиги по брадичката и
гърдите си. Nice, а?
Ако ли пък не съм тихичък и кротък, то тогава ще съм тежко натъпкан със седативи и задникът ми ще е привързан с каиши към коравото болнично легло, а съзнанието ми ще орбитира някъде около пръстените на Сатурн, което пак си е найс.
При всички случаи съм в win-win ситуация! В крайна сметка като теглим чертата – гот е (да сме двама..? – абе не бе, не таа песен!) ДА СИ ОТКАЧЕН! Действителността обаче е
различна, защото попадам в ситуация „Параграф 22“, а именно:
Щом ти и/или другите твърдят, че си луд, защото не понасяш реалността, то това означава, че всъщност си съвсем нормален, защото наистина имаш основания да не понасяш реалността.
Ебаси! И са кво? Излиза, че в лудниците са натъпкани напълно нормални хора и няма значение, че някои от тях се мислят за Юлий Цезар или водят диалог с дървета – просто съзнанието
им се намира в съвсем друга Реалност. Истинските луди сме всички ние, които се
опитваме да бутаме сизифовия камък по сюрреалистичния склон на абсурдния български
живот.
Мамка му! Искам да съм истински луд! Искам жълта книжка и ще я заслужа!

Аз, Крум.
Пиша това на 28.03, иляда или двеиляди и големио снег…

ЧАСТ ВТОРА (която можеше и да е смешна, обаче не е)

Днес, към края на работния ден, си стърча кат бастун пред магазина, тютюнизирам
меланхолично и си чета книга на телефона. Внезапно усещам присъствие – дясно на борд и
завъртам със скърцане поне една очна ябълка натам.
Със ситни, китайствени стъпки към мен се движи жена – на неопределима възраст, прическа тип „метла без дръжка“ и елек-грейка (без ръкави), за която почти всички са „в час“ ,че е ЛУДА.
Виждал съм я да отправя критични забележки на улични стълбове, да псува дъжда, идвала е на
бензиностанцията, където работех с констатацията „Нали знаете, че бензиностанцията е моя, ама съм я дала на други да я управляват?“, виждал съм я да говори на случайни хора неща от рода „Знам теее, знам те аз к’ва си мръсница!“ (при което някои реагират остро и се развихрят бурни скандали – почти до бой!)
…но аз си я знам и много пъти съм ѝ давал меки домати, начупени краставици, по някоя
ябълка…
Преминавайки покрай мен, тази жена ме погледна открито в очите и с любезна усмивка и аристикратично кимване с глава ме поздрави, като аз отвърнах по същия начин, естествено.
Подминала ме вече с около три метра, тя рязко се врътва на пети (почти с пирует) и със слънчево изражение и усмивка на уста ми казва :
– Това е доктор Атанасова – зъболекарката…която накуцва, а това е съпругът ѝ полковник Атанасов, който е военен! – после фръц и си замина по нейните
мистериозни пътеки, а аз останах дълбоко замислен…

Защо тази клета жена реши, че заслужавам да се запозная с въображаемите ѝ приятели?
Дали защото и аз съм вече не по-малко превъртял от нея и просто разпознава себеподобен? Или просто моите нищожни жестове на благотворителност (не, не се
хваля или изтъквам) са ме направили ВИДИМ и в нейната собствена, странна реалност?
Може би ще разбера все някога…по-вероятно не.

Все така – аз, Крум.
09.07. годината е същата или близо до горната

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *