Искра Веселинова

За Лукса

Публикувано

Малко предисловие:
Имена, както и прякори, се употребяват с кратък член, независимо от синтактичната им роля в изречението. Правя това важно за мен уточнение, защото на няколко пъти приятели се опитват да ме поправят, например относно разказа за Духа.

Снощи, докато всички спяха, аз се загледах в един филм с Дженифър Лопес и Ралф Файнс. Романтичен. Баналната до втръсване история за бедната, но амбициозна, ама пък с добра душа камериерка, която само докосва лукса с връхчето на езика си, но Лукса минава покрай нея и не я забелязва.

Той, Лукса, не подозира за съществуването на другите хора, които го обслужват; не се замисля никога кой му сервира кафето в изящния скъп порцелан, кой реже сладкиша с ябълки и канела на толкова фини и съвършено еднакви резени; кой сгъва хавлиите в идеален ред в белия шкаф в луксозната баня; кой лъска ваната до блясък, пълни я с гореща вода и ароматни соли; кой колосва чаршафите с монограм; кой мие прозорците, разкриващи прекрасната гледка към футуристичния градски пейзаж.

За Лукса плебеят е даденост, но реално не съществува. Какво му остава на Плебея, освен да се престори на част от лукса и едва тогава да бъде забелязан, да бъде откроен от общата скучна сивота на дамите с бижута, струващи колкото годишната издръжка на едно семейство от гетата; налага се Плебея да се превърне в измамник, за да влезе в Другия свят – там, където някой ти разхожда кучето, докато ти си зает да се правиш на зает.

Идеята е експлоатирана безжалостно хиляди пъти – къде по-сполучливо, къде не. Разбира се, за никого не е тайна, че Дженифър Лопес е актриса, колкото една стара ряпа може да бъде актриса и заложбите ѝ се изчерпват с майсторско въртене на задника и с вродената способност да превръща онази грубовата индианска физиономия – плоското лице, широкия нос и празния поглед на носач от Андите, дъвчещ кока, в наивното и сладко изражение на жена, която по някакво чудо свише е запазила невинността си; тя е непорочна, добра майка и съвестен работник, с една дума – тя е добра жена.

Но Ралф Файнс…Ралф Файнс е друга класа, той наистина е Лукса в целия му аристократичен чар и ненатрапчив, но осезаем блясък; той е като добре шлифован диамант – едно прекрасно стъкълце, съзнаващо цената си. Винаги съм имала противоречиви чувства към този актьор – да, играе великолепно, но досега не бях изпитвала такава симпатия към него. Способността му не просто да оцелее в този изначално блудкав филм, а да го превърне в нещо специално, в желанието да го изгледаш докрай, само за да се насладиш на присъствието му, на силния му магнетизъм, да те накара да се почувстваш глупава романтичка, плачлива и мечтателка – това е големият майсторлък.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *