Яяя......

За мислите и хората

Публикувано

Понеже напоследък много се говори за Христа и Антихриста, забелязах, че повечето хора продължават да си ги представят като чичовци с бради тези две работи. Аз пък смятам, че са мисли. Добрите мисли; мислите за вяра, надежда и любов са мисли за Христос, а мислите за болка, смърт, предателство и грозотия са на Антихриста (според мен). Библията четох още като дете и макар да не разбрах особено много от нея, запомних туй-онуй, което по-нататък имах повод пак и пак да преосмисля. (Хубава книга, ама бая преработена).

Сега съм на мнение, че Христос и Антихристос са полюсите на двоичен свят – идеално зло и идеално добро в тренинг програма, която ни помага да търсим златната среда, понеже щастие в коя да е от двете крайности е невъзможно на тая планета. Ето защо, когато някой ми каже, че живеем в антихристови времена, обикновено се съгласявам – напоследък ясно се вижда каква част от населението е напълно лишена от светлина и надежда, и вместо да гледа нагоре, се е предала на лошотията. И на децата си така обяснявам света, че ми е най-лесно – ако приемем, че златната среда е там, където стволът на едно дърво се слива с пръстта, то христовата посока е нагоре, към най-горното листо, а антихристовата е надолу, към най-дълбоката и тъмна част на корените. Горе свети слънце и пеят птици (и посуми вият гнезда), пък долу има кал и червеи. Всеки сам си избира накъде да поеме, като няма правилна и грешна посока (не може дърво само с корона или само с корени) – има избор и последствия. Който реши да служи на правилното и да мисли винаги с добро, се запътва към Рая, ама не като умре, ами веднага. И обратното. Колко книги, колко филми го мелят това от столетия и някак все не е ясно…

Моята хипотеза за тази неяснота е, че от упътването към програмата са извадени (или забравени) важни редове. Например абзацът, в който се разяснява смисъла на дискомфорта – невъзможно е да станем истински добри, ако непрекъснато се крием от рискове и трудности. Да бъде добра сред перли, болонки и шампанско и баба знае, но качествата на човек се тестват в криза. Колкото по-високо нивото, толкова по-разнообразни изпитанията и изкушенията. Днес пандемия, утре война, подкуп, мързел или изневяра – изпитите идват под всякаква форма, за да проверят дали сме напреднали или пак ще забием поглед надолу. И после другия абзац, дето според мен е забравен – за фалшивите пророци. Преди време и аз като другите непрекъснато исках да знам какво предстои, какво ще стане с мен в бъдеще. Смятах, че светът е някаква фиксирана линейна структура, в която ми е писано да стигна от точка А до точка Б, кретайки по пътя, наречен “орисия”. Че на врачки ли не съм ходила, пророчества ли не съм чела (буквално всички), чудо беше това. Като малки бяхме свикнали и духове да се викат, и куршуми да се леят, и на карти да се гледа, и съновници да се четат. По-късно емпирично установих обаче, че това са баш фалшивите пророци. Древните учения – истинските – никога не казват какво ЩЕ стане. Те дават инструкции какво да се прави тук и сега, и как да се прави, за да не се лута човек като изгубено пале. Инструкциите помагат на всеки сам да си създаде това, което ще стане, включително трудностите, за да направи пътя си интересен и да вземе с висока оценка изпита си накрая (такава е впрочем и тайната на добрите родители). Няма предначертана история и няма неизбежна съдба – това са двете най-големи измами в историята на човечеството, пробутани именно от фалшиви пророци, за да отклонят търсещите (за другите така и така надежда няма). Ненапразно диктаторските режими се отнасят тъй благосклонно към врачки и предсказания – ако се проследи назад историята, веднага прави впечатление, че зад армията на фалшивите пророци винаги върви фалшива вяра, която не казва КАК, ами директно обявява какво и кога, залагайки на необяснимото и свръхестественото. Всеки, който твърди, че знае какво ще стане утре, е магьосник, който се опитва да отвлече нечие бъдеще и да го насочи в грешната посока.

Ако аз искам да живея в радост и любов например, но някой ежедневно ми натрапва цитати на брадат пророк или откровения на медиум, според които катастрофа вдругиден е неизбежна, то този някой е фалшив пророк. Фалшив е, защото използва силата на Словото (което наистина е в началото), за да ми попречи да си създам бъдеще. Какво ще стане вдругиден не зависи от нищо друго, освен от моите мисли, чувства и действия (правилни или неправилни) и всички останали мнения, независимо чии, са просто хипотетики – клопки в програмата. Да събирам чужди мнения (тоест пророчества) аз смятам за важно, защото те показват потенциалната колективна съдба. Понякога може тя да не ми хареса и тогава се налага да упражня свободна воля и да действам, но да ровя по цял ден в словата на тоя и оня, и после да се съглася да чакам в окопа второ пришествие – това не е за мен. Вярвам, че всичко написано е орисано да се сбъдне, ако не го открия, не го разпозная като фалшиво пророчество и не го пренапиша за себе си. Иначе губя играта и получавам двойка на изпита.

Сетая Брат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *