Яяя......

Звъни ми телефонът…

Публикувано

Когато ми звънна телефонът, а аз видях кой ме търси, трескаво строих пред себе си лист, химикал и обичайното хапче цианкалий придружено от чаша с вода за лесно преглъщане и по-бърз ефект – това винаги, когато ми звънят от този номер – след което приплъзнах с потен палец зелената слушалка и казах с пресъхнало гърло: „Zdr. Ko pr?“

От самото начало се опитвам да мина в режим стенографиране, щото, разказвал съм – списъкът за пазаруване, който ми спускат по всяка време и никога в нормална обстановка, винаги по телефона, се диктува със скорост близка до говора на Тити Папазов…умножено по три и ако не съкращавам думите изобщо нямам шанс да го настигна.
Нали стана ясно, че говоря за баща ми!?

Честно ви казвам, щях инстинктивно да нагълтам отровата, когато отсреща трудно разпознаваем глас ме попита: „Удобно ли е?“ Ма, откога от този номер ме питат удобно ли е, а не се започва директно стрелба на автоматична???
Ааааа, ясно. Похитили са го, баща ми нали, и сега искат да преговаряме.

Колко, колко мога да си позволя..? Да речем пестин лева и още толкова на заплата, ако ми обещаят твърдо да го държат поне до Нова година. На първи януари ще индексираме цената според инфлацията и ще преценя какво отгоре мога да отделя до пролетта, после до лятото и т.н. Смятам, че за една година ще съм си избил разходите, пък за да се уверя, че го измъчват качествено, мисля да поискам на всяко 1-во и 15 число от месеца да ми пращат малки отрязъци от ушите му.

След кратък момент на размисъл се прокашлям и казвам предпазливо: „Готов съм да направя оферта, само първо искам да чуя как вие от болка характерна при рязко шибване в главата с нещо тежко, за да се уверя, че е именно той, иначе ви затварям и се оправяйте.“

Само секунда след монолога ми от отсреща, полунервно и насилено весело гръмва: „Абе, аман с таз история за похитителите! Всеки път, когато звънна културно и като човек ми излизаш с това похищение.“

Това „културно и като човек“ се случва два-три пъти в годината и най-често във високосните такива, така, че си има абсолютен резон да се съмнявам и не възнамерявам да преустановя тази практика на подозрителност.

Така, разбрахме се – няма отвличане и просто ще продължа да се надявам. Може би пък следващия път…

Питам го: „Какво става, казвай?“
Той: „Абе, ще правя тука някаква манджа, ама не знам какво ти се яде. Да ти спретна за довечера някакви пържолки с гъбен сос например? Скоро не съм ти угаждал. Само бира няма, трябва да вземеш. Купи там десетина стъкла да има – аз щи ги платя. Сложи си и обичайната надценка от сто процента – Америка плаща.“

Е, точно след тия думи се изпотих между пръстите на краката, а по гръбнака ми все едно пролазиха всички мравки обитаващи джунглата в Амазония.
Тук има нещо гнило и то толкова престояло на слънце, че вони, та се не трае.

Питам го с приглушен глас: „Ти сигурен ли си, че просто искаш да ми угодиш, а не да приспиш бдителността ми и като се прибера да се окаже, че Каракачанов е прокарал предложението си за връщане на наборната среща (записвам си да проверя в Интернет за това) и у нас отново отново ме очаква повиквателна за военна комисия и казарма в края на месеца?“

„Хе-хе-хе – разсмя се още по-нервно и от преди малко той – каква казарма ве, мойто момче? Още преди години се отказах от опитите си да намеря някой от старите си познати из военните окръжия, че да уредя да те вземат запас. Спокойно, бе! Просто искам да направя нещо хубаво за теб.“

Да, ама тия номера минаваха до преди да навърша пълнолетие и поне малко да ми дойде акъла каква гад може да бъде този човек, когато се държи мило с теб. Сега вече се отнасям с недоверие при всяка проява на благост и повярвайте ми, щото самият аз не си вярвам, но съм успявал да го хвана в опит за диверсия…е, един път само, обаче то се брои поне за три пъти.

Режа го категорично: „Тия номера на друг. Не ти вярвам, ама въобще! Или си признай какво си намислил или си пускам молбата за Зелена карта и отивам да бера ГМО краставици в Калифорния.“

При един от предишните пъти заявих, че ще се изнеса в Мексико и ще стана ловец на глави. Много се смя гадината и то толкова искрено, че аз се отпуснах, повярвах, че ми мисли доброто и след като се прибрах се оказа, че ще леем плоча. Трябва да проверя пак как вървят цените на глава заловен мексикански главорез..

Той се посмя отново и този път също така безгрижно и приспиващо вниманието като предишния и аз глупакът се разнежих и отново повярвах в неговата благонадежност.

Може би само заради мъждукащата в главата ми лампичка с намален капацитет на осветеност, която не изгасна напълно и тревожно се опита да премигне в морзовият код излъчващ сигнал „SOS“ се напънах да усложня задачата му да ме нахрани заради доброто си сърце, като пожелах пържолите да са в комплект с картофено пюре, ама истинско – от сварени и пасирани с мляко картофи, а гъбите за соса да са предварително задушени на бавен огън и в масло. Ако ще се мре, поне да е с финес!

Затворих телефона след още няколко кратки уточнения колко да се пекат пържолите и каква консистенция трябва да добият, но не успях да се отърва от усещането си за безнадеждност появило се след този разговор.

Около два часа по-късно телефонът ми пак звънна, този път, за да се поинтересува бих ли желал да ме чака тънко нарязано филе „Елена“ преди да се хвърля на пържолите – нещо като разядка, за отпускане на мускулите на стомаха.
Сефте чувам стомахът да има мускули, но лигите ми така потекоха, че се отказах да проверявам в Уикипедия устройството му. Ще го натъпча с филе и пържоли и туйто – да е тренирал когато е трябвало.

Уважаеми, от мен да знаете – тъй както гъз глава затрива, по същото направление и стомах глава затрива.
Прибирам се и ме посреща ето това:

Заковавайки спирачките пред тази купчина вече беше късно.
Във въздуха се носеше аромата на пържоли с гъбен сос, а в багажника на колата подрънкваха няколко стъклени бутилки пълни с кехлибарена течност.
Нееее, няма да е сто процента надценката – хиляда ще е…и пак ще съм на загуба, мамка му!

Заменям шест кубика бяло меше за читави похитители. Рецидивистите са с предимство!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *