Ше си праЙм кот си искам

Здравей, Иван!

Здравей, Иван. Пише ти твоето алтер его.

Иване, Ванка, раздвоено днес, разтроено утре, сбъркано в близко бъдеще и напълно откачено в далечно, ти бедно тъпо копеле – ще споделя нещо с теб…

Виж сега, аз може и да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, виртуално и не само виртуално, ще защитавам правото ти да го казваш и споделяш…ОБАЧЕ! (винаги има едно „ОБАЧЕ!“, както те е учил батко Крум) – стига то да не нарушава спокойствието на либералната-мулти-култи-толерантна общественост в България в частност и в света като цяло.
А, и най-важното – да не нарушава Стандартите на общността на Фейсбук, за спазването на които обследват и душат денонощно ботове, алгоритми и обикновени органични тъпанари.

Има и друго обаче ( Крум 😉 )…

Не зная дали е повсеместно, но тая година във Варненско има някаква напаст от гъсеници. Тук, съвсем близо до работа, какво правиха, какво струваха, с прибежки, с припълзявания, влачеха се, гънаха се, пускаха слуз и една такава, изключително противна паяжина, но хруп-хруп, хруп-хруп опоскаха генерално, сега не знам – явори ли са, ясени ли, букове ли, дъбове ли са. Направо ги ебаха в зурличката! В средата на август, тия дървета изглеждаха безнадеждно изсъхнали – без листа, без тези техните пухчета и семена, дето го играят плодовете им – всичко изядоха, че и изсраха и под тях земята първо позеленя, а после покафеня от малките им противни лайненца.

След две-три седмици, тия дни, днес, гъсениците изчезнаха, какавидираха сигурно, нямам представа, а дръвчетата отново са ярко зелени, отрупани с новопокарали листа и събират последните летни слънчеви лъчи. Буквално за няколко дни си върнаха виталността.

Нали разбираш какво искам да ти кажа, Ванка? Не можеш да спреш дърветата да се разлистват.
Ще минеш през тях с малките си гъсеничи зъбки, ще се опиташ да ги унищожиш, но това е природа. ПРОРОДАТА (Енчооооо..)!

Хубаво, ти ще минаваш отново и отново и отново, ще хрупаш, ще нанасяш поражения и ще акаш неконтролируемо и да – в някакъв момент ще нанесеш непоправими щети, ама не можеш да изядеш всичко и всички и да застелеш цялата земя с лайната си.
Тоя свят не е вчерашен, а твоят жалък живот е! Че е и кратък.

Също така, ще ти споделя още, какво е казал някога Волтер:
„Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.“
както и:
„Който е по-строг от законите, е тиранин.“
Ами това е, Иване, Ванка, зелено листенце, пухче носено от вятъра – до нови срещи и на многая профили!

Аре, чал за с’я!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *