Яяя......

Здрасти, здрасти – дай пари за пасти!

Публикувано

От Траяна Кайракова

Все си мислех, че само бащата не е стока, обаче нищо подобно, братче! Всичко живо у дома плещи без почивен ден. Ми то нали за гавраджиите почивка няма. Не мога да си отворя и аз устата, че и аз да се напъча с нещо смешно. Забрави вече!
Разкрещявам се за нещо и накрая завършвам:
– Заради вас, дето ме карате цял ден да викам като малоумна, ще ида в ада, като умра!
Двамата, баща и син, в един глас отговарят:
– Ти си дошла оттам, ама много се задържа тука!

Каката пък вече мома и все не ѝ стигат джобните. Ми то са кафета /сигурно и цигари/, сандвичаци, пици, дюнери. Направо стреля на месо за някой лев. Подарявам им за Коледа по един лотариен билет и като ме знаят каква съм оса, веднага питат за тях ли остава печалбата, ако я има евентуално. Отговарям утвърдително. Раздавам на всички по една жълта стотинка, търкат, каквото търкат и каката изцепва:
– Аз може ли да взема и стотинките на всички?

Баща ѝ ми купил една фешън покривка и се хвали – ленена била, ръчна изработка, само златна нишка няма. Дъщерята гледа, слуша и накрая пита каква е цената.
– 30 лева, тате, ама си струва.
– Бе, татееееееееееее, за тия пари сама щях да я изтъка, що се харчиш и ме лишаваш от пари мене!

Мъжът ми работи при евреин. За толкова години стана и той жив евреин. Все едно шефът му го е раждал. Иска му щерката оня ден калкулатор, щото не открива нашия.
– Тате, дай си телефона, на него да сметна.
– Не става, тате.
– Що?
– Моят е еврейски, смята само с „по“ и „плюс“, няма да ти свърши работа.

На масата се търкалят едни хапчета. Вече и ние взехме да изпаткваме и почнахме с някой и друг хап. Мъжът ми почна първи и ги подкара. Каката пита:
– На кого са тия хапове?
Де е виждала тя у нас лекарства освен природните и здравословни ракия, вино, бира.
– Моите са, тате.
– Че за какво са ти?
– Ооох, да ви понасям, татковата.

Викам му оня ден:
– Иди да хвърлиш боклука.
– Е, да ида, ама той още спи…

Седнали с негов несемеен приятел и си лафят. Оня му вика:
– Добре де, едно не разбирам. Приятелката ти не ти дава, с други не можеш да го правиш, ти как му викаш на това?
Мъжът ми го поглежда тъжно и отговаря:
– Брак, пич, брак…

Разказвам му как с няколко по-възрастни приятелки сме говорили за секс и се жалват, че бая са го поразредили, да не кажа хич. Той ме гледа недоумяващо:
– Майтапят се, не им вярвай.
– Няма бе, познаваме се, даже им беше тъжно на жените.
Той се ухилва и изтърсва:
– А случайно да имаш номерата им?

Обаче най-много ме центри малкият. Характерите ни са едно към едно и затова най-вероятно се избиваме изкъщи с него. Майка ми има един страшен лаф: „Ако си нямаш, майка, душманин, ще си родиш!“. Брей, ще излезе права, да му се не знае.
Връщам се един ден от родителска среща и го питам:
– Коя е най-красивата майка в класа ви?
Почва да изрежда той две-три, ама мене ме няма в класацията.
– Е, аз не съм ли от тях?
– Не! Ти съхраняваш бръчки! – отсича с абсолютна убеденост.

Все е наказан завалийката без компютър. Вече така свикна, че чака и година, ама знае, че все ще му дойде краят. Обаче винаги пробва.
– Мамо, ти обичаш ли ме?
– Да.
– Колко?
– Много.
– Тогава може ли компютър?
– Не!
– Еееее, ми каква е тая гадна обич бе, мамооо?

Бъркам някаква маска за лице, че да не съм и аз валат. Слагам я, отмивам и самодоволно се оглеждам.
– Мамо, какво прави?
– Маска.
– Каква е?
– За лице.
– Да ти кажа очаквах повече.
– Що?
– Не виждам смисъл. Имаш двойна брадичка, не се ли гледаш в тия десет огледала у нас?

Ходи да се подстригва сам и се връща.
– Мамо, фризьорката на колко години е?
– На 50.
– Ми тя изглежда по-млада от тебе.
– Абе ей! Ще ти дам аз на тебе една „по-млада“ от мене!
В същото време пресипвам домашен бейлис в една бутилка много осторожно, щото съм хакнала бая уиски в него.
– Какво се сърдиш, гледай каква си се сбабичосала. Казах ти, че съхраняваш бръчки. А какво правиш и какво е това?
Тук вече съм подпалила и ядно отговарям:
– Еликсир за подмладяване.
Баща му ме поглежда под мустак и изтърсва:
– Сине, като я гледам тая мънзърка бутилчица, не знам майка ти какво очаква. Ще трябва да направи цех за собствено производство, че да има ефект.
Малкият продължава:
– Мамо, харесах си телефон за1600 лева. Ще ми го купиш ли?
– Мда, когато се подмладя, веднага ти го вземам.
– Ееееее, защо все аз съм прецакан?!
Как да не го убиеш,а?

Днес съм рожденичка. От снощи крои планове как да ме събуди точно в 00:01, че да ми честити. Казах му, че ще го убия. Събудят ли ме за каквото и да е, ако не се налага вече съвсем спешно или не закъснявам, псувам като хамалин, убивам, претрепвам, не съм на себе си. Разгеле, не посмя. На сутринта обаче идва, гушва се и казва:
– Честит Рожден Ден, мамо!
– Мерси, майче.Друго няма ли да ми кажеш?
– Миии… да си жива и здрава.
– Друго?
– И щастлива.
– А нещо с „о“?/ нещо от сорта на „обичам те“, какво да е друго/
– Олио! Ай чао!
Ахахахах, паднах от смях, чак се разсъних. Ами, наздраве! – с олио!

Източник: ЛОШИТЕ МОМИЧЕТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *