Яяя......

Зелева депресия

Публикувано

Днешния априлски сняг направо ме потопи в свирепа депресия. Ходя из апартамента навъсена, криво ми е, но нещо не достига… Все пак само слабаците се жалват от депресията, а силните ѝ се наслаждаваме, затова реших, че за да ми е пълна гадорията, трябва да сътворя нещо отвратително. Естествено, ще го направя в кухнята и ще трябва да се яде.
А какво по-мъчително от онези английски скони, дето отдавна се каня да ги направя? Става въпрос за нещо като сухи курабийки, които се ядат с масло и конфитюр, тоест ако не ги намажеш с нещо отгоре, нали, ще имат вкус на скръб.

Отивам аз в кухнята и тъкмо изваждам от хладилника маслото, виждам, че там тържествуващо ми се хили кекса с моркови и джинджифил, който направих вчера. Ми ся? Как ще изядем кекса, ако трябва да се тъпчем и със скони? Значи депресивните курабийки отпадат, но след като днес съм хвърлила око на британската кухня, ще трябва да избера рецепта за вечерята, която все още е под формата на зелка.

Сядам на лаф с гугъл и го питам как, аджеба, англичаните готвят зеле? И излязоха доста резултати, които се оказаха една и съща рецепта. Чета и плача. Значи трябва да нарежа горката зелка и да я накисна за кратко във вряла вода с лъжица оцет, след това да прехвърля съсипания зеленчук в кипяща вода с малко сол, да чакам да се свари, да изцедя водата и да залея нещастното зеле с горещо масло и да го поръся с настърган кашкавал. И това се яде!

Избърсах сълзите си и изведнъж почувствах Борис Джонсън много близък. Разбрах защо човекът е толкова напорист, рошав, груб, луд и усуквателен в приказките – като малък сигурно са го тъпчели с това зеле и той е трябвало да се учи как да се измъкне, да хитрува, да изсипе тайно порцията си в нечий врат или да накара жалостивата си баба да я изяде вместо него, за да може той да оцелее. В същото време се замислих дали мога да причиня на мъжа си такава зловеща вечеря… Ами дожаля ми. А депресията ми почти се размаза от кеф, без майтап! В края на краищата се смилих и намерих някаква гръцка рецепта за прясно зеле с ориз. Къде Калофер, къде Калифорния, както се казва, но така се получи – фром Ингланд ту Грийс, мила моя майно льо, направо сиртаки в Уестминстърското абатство. Сори, Борисе, екскюзми, Джонсъне! А ако баба Бети се беше сетила още при запознанството си с Мегън Маркъл да я нахрани с това зеле, щеше да промени историята.

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *