Ше си праЙм кот си искам

Зелените шорти…пардон – тъмно зелените шорти!

Баща ми обикновено не иска подаръци за рождения си ден…но няколко дни преди него започва да подхвърля някакви наглед маловажни фрази, които изречени във всяко друго време, а не между 1-и и 6-и юли, аз обикновено не отразявам, тъй както не отразявам любовта си към дишането до момента, в който се задавя и започне да не ми достига въздух.
В първата седмица на този най-жарък месец обаче, аз си отварям пеленгаторите на 4×4, щото всяка изтървана сричка може да бъде свещения Хигс бозон, който да ми разкрие тайните на Вселената, както и копнежите за вида желан подарък.
Няма да си кривя душата – по принцип баща ми не е някакъв хвърчащ из облаците наглец, дето ще поиска скъпарски подаръци от рода на злата, диаманти и бели мерцедеси (макар, че често иска невъзможното от мен – да съм спирал да бъда такова лайно и да съм ставал нормален човек най-после) и обикновено желанията му се движат в долния сегмент на финансовото изражение.
Като започна около първи-втори да натяква как повечето му летни одежди за вкъщи са вече за брак и така би искал да си има едни нови, тъмно зелени!, шорти и някаква фанелка покрай тях, хич да не е успях да му схвана посланието.
И как да не го улови чувствителното ми ухо, след като словосъчетанието „тъмно зелени шорти и подходяща към тях фанелка“ започна да се появява за каквото и да стане дума – „Днес правих боб и му добавих пресен джоджен. Ама с тоя джоджен, с тоз цвят на тъмно зелени шорти каквито искам да имам, къв контраст придоби яхнията, а?“ или пък – „Помниш ли оная циганска къща в Нови пазар, дето мангото я беше наплескал от основите до покрива в цвят „Пукната кокоша жлъчка“? В никакъв случай не бих носил шорти в такъв оттенък! Ако някой ден се сдобия с такива, бих искал нещо по-стилно, някакво по-тъмно зелено..“
Мислех да го поизмъчвам и да се правя на умряла лисица още малко, но вероятността да ме вдигне от сън посред нощ с намерението да ми разкаже собствения си сън, как го преследват бесни гащи в цвят различен от тъмно зеления, а той бяга и ужасено крещи, че не иска да носи такива извращения стана толкова голяма, че оня ден, когато започна елегантно да вмъква темата в иначе съвсем безобидния разговор за това колко тъп е всеки симпатизиращ на ГЕРБ, аз вдигнах ръце и изкрещях – „Добре, бе! Разбрах! Искаш зелени шорти! Щи зема! Аман ти и системата и стратегията ти затормозяваща!“
Не трепна дори на моя изблик. Само процеди през зъби – „Не просто зелени. Тъмно зелени! И фанелка. Нещо хубаво, сешса?“
На косъм бях до този момент да му взема именно тъмно зелени гащи. Само, че с тази имитация на спокойствие и зле прикрито убеждение, че владее положението ме изгуби тотално.
Всичкото цвят по дрехите, освен тъмно зеленото да бъде обявено извън закона, да разстрелват носещите други цветове дрехи, най-лекото наказание за такива да е маратонско четене на глас на книгите на Радан Кънев, Георги Господинов и Пауло Коельо една след друга – е, пак няма да му взема такива гащи!
На сокол пиле, на риба мряна, на църна чума ше се преобърна, ама няма да стане на неговата!
Вчера и оня ден обикалям пазарите, бутиците и дизайнерските къщи и избирам гащи.
Бря – ено 80 процента от тях са зелени, останалите цветове и модели като за Павел Венци Венцов – изкилиферчена работа ви казвам, а все пак това не мога да му го причиня…не мога ли наистина?…не, не – не мога…все още..
Ей, тоз човек е скаран с модните тенденции тъй както Цветан Цветанов е скаран с адекватно словесно себеизразяване, ама баш сега е нацелил кое е най-актуалното на пазара. Бе, няма да са зелени, бе!
Аз на Капалъ чарши ше ида, ама ше намеря най-отдалеченото от тъмно зеленото!
И в един от магазините намирам точно каквото ще му прилегне – размер идеален за него, изчистен, няма изгъзици и надписи като за тийнейджър с разтройство във възприятията и най-важното – черни на цвят!
Прибавих една фанелка в тъмночервено (поне това ще му хареса – ходи му и си пада по цвета) и днес му ги давам и знайте ли к’во?
Стана като оная баница, за която разказвах преди време – така я направи, това сложи, толкова от него прибави, като я заливаш тая песен пей, като я печеш това стихотворение рецитирай… И аз, нали се сещате – точно обратното на всяка разпоредба, вадя я от фурната и той вече доволен ми вика – „Идеално, точно така исках да я направиш, ама ако ти бях казал, щеше да я извъртиш и аз не знам как.“
Та поднасям му гащите и той – „Чудесно! Имах леки опасения да не те хвана в някакво ментално отклонение и наистина да ми вземеш тъмно зелени, но както винаги ти не се изложи. Това да са черни ми беше програма максимум.“
Лелеййййй…..
Аз следващия път кога искаш да ти взема някаква дреха, ако не ти купя булчинска рокля, па да те натикам насила в нея и да те изтъпаня в центъра на някой голям областен град, пък на!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *