Искра Веселинова

Зимата на нашето недоволство

Публикувано

Зимата се върна с пронизващ вятър, който цяла нощ ви и бушува в малките улички зад зловещо притихналите блокове. Дълго време, почти до разсъмване, трака с някаква ламарина. Няколко саксии паднаха от балконите като снаряди. Утрото дойде сиво и унило, с няколко изпърхвания на бледи, неуверени снежинки. Вятърът се наду отново и ги отнесе.

Всички се крием в домовете си и гледаме телевизия, която е способна да срине дори най-здравата психика. Четем хипнотични идиотщини в интернет. А някои хора ме изненадаха крайно неприятно с лошата си склонност непрекъснато, със садистично- мазохистична наслада, да ги разпространяват. Част от тях блокирах, други отстраних от полезрението си за месец.
Започвам да изпитвам омерзение – в началото почти неясно, после все по-осезаемо. Новият щаб е може би подходящата илюстрация за лицето на моето омерзение. Не знам защо изпитвам силно неприязнено чувство към тази нова структура. Чисто субективно усещане.

Приятелите ми качват победоносни снимки на баници, баклави и сладки салами. Блокирам ги.

Задъхано съобщение от сайт с име от типа: „Световни тайни, загадки, конспирации и 341 рецепти за кисело зеле, укривани от нас от масоните“. Блокирам.

Учителка, която доскоро уважавах, се впуска в ужасяващо описание на умиращи хора, като го илюстрира със снимки от 1982-ра в Бангладеш. Блокирам я.

Всички, които не са се снимали с маски, ръкавици и топове тоалетна хартия, сега снимат от прозорците си безмълвни улици и площади, а отстрани се виждат премръзнали саксии и буркани зимнина. Блокирам.

Приятели споделят изказвания на френски професори, белгийски министри, кубински лекари и китайски очевидци. Блокирам ги.

Гала мълчи, вероятно заета с разработването на терапевтична схема за лечение с прясна сутрешна урина. Тя си пада по тия неща. Телевизиите излъчват сериали като „Вирус“, „Зараза“ и „След утрешния ден“. Ведро и оптимистично. Камен Донев пише моноспектакъл „Размислите на един български лекар за коронавируса“. Предвиждам пълни зали. По- глупавите ще се изпонапикаят от смях. По-умните ще мълчат възвишено и смутено и ще се чудят какво, по дяволите, правят тук.

Зимата се умълча. Дотегна ѝ. Смрази дръвчетата, застуди, свърши пъкленото си дело и притихна. В рехавия снежец лежат копринени цветчета.
Светът не е същият ли? Светът е обидно същият. И душите ни пустеят също като празните улици.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *