Виктория Тинтерова

Зимата на нашето разделение

Публикувано

Дългичко стана… И не е смешно хич.

Тия дни се опитвам да си обясня защо стигнахме до тук. До тук значи най-бедни, вече напълно смачкани, съвсем обезверени и изхвърлени от живота на света. От световния прогрес, култура и изкуство. Струва ми се че за десет години успяха да ни разделят на две и тези две групи още на две.

Ние, поколението, което бяхме на около 25-40 години през 90-та година и …нашите деца.

Ние – бедни като църковни мишки, опитали и преживели какво ли не.

30 години несигурни и напълно омаломощени от смяна на правилата, вече съвсем уплашени и те – нашите деца. И те разделени на две.

Едните сравнително добре платени по някакви отвратителни кол-центрове и тем подобни ай ти измишльотини. Нищо не са произвели тези наши деца, дори и по едно копче… И станаха егоисти. Станаха хора, които изобщо не се интересуват от идеологии или идеали или от етика и морал. Тях ги интересуват само здравословно хранене, здравословен живот и пари.

Станаха като пастори – громят. Пушенето. Пушенето – враг номер 1 на Тутраканската селищна система и на прогреса на човечеството. Другото не са пороци, различност му викат.

Напълно объркана ценностна система. Те въобще не разбират колко са ощетени. Свикнали са с разбитите улици и тротоари, с мръсотията, свикнали са възрастните хора да са бедни, здравеопазването да е скапано, те друго не са видяли тук…

Не гледат новини, Борисов не ги вълнува въобще – там някакъв. Даже казват – нищо не зависи от държавата, че са и убедени в това. Държавата за тях е ала-бала, се тая Кой, всички са маскари. Важното е да имаш пари, че да идеш в Париж, да си купиш сьомга и киноа, хубава кола, 50 инчов извит телевизор, да имаш мускули като на Шварценегер, да си с прическа, обръснато тяло и оскубани вежди…. Важното е че няма визи. В новите им, купени с кредит душегубки в смахнато построени квартали няма библиотеки.

А другата част от децата ни избягаха от нас.
Едните не искат да помогнат, другите не могат.

Ние пък се разделихме на комунисти и антикомунисти, русофоби и русофили. Толкоз. Няма друго. Като че ли човекът е само това – идиологеми. Не образование, ерудиция, добро възпитание…

И бившите седесари и бившите бесепари, обаче, се сме в тоя кюп на възрастните мизерници с ниските заплати и пенсии.
Сигурна съм, че това започна от недоволствата срещу Орешарски. Тогава, ако помните, на улицата излязоха „умните и красивите“. Кой го измисли това не знам, но направи голяма беля на демокрацията.

И не, българите не са нито мързеливи, нито злобни и завистливи.
Попаднахме в един капан, от който можем да се измъкнем само ако спрем да се ръфаме като кучета и осъзнаем, че и млади и стари и русофоби и русофили живеем в една кочина, че дишаме един и същи отровен въздух.
Децата ни избягаха от нас!

П.П. Няма да влизам в никакви разговори и спорове кога е било по-хубаво! Каквото било-било! Няма връщане назад! Докато пишех това, чух разговор, отново, за радиото, комунизма и прочие героизми. Тези разговори на фона на диктатурата, в която сега живеем, диктатура и мизерия са жалки и нелепи. Тези разговори трябва да спрат, поне за известно време, ако имаме малко акъл в тиквите!
Отказвам да приличам на дружинна ръководителка на 50 години, вкопчена в младостта си…. с прашен, изрусен огромен кок!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *