Яяя......

Знойно и душно пладне…

Публикувано

Знойно и душно пладне…

Дотук с приликите с „Ловец“ на Чехов.

По небето има къдрави облачета, тревата още не е изгоряла и дори е възможно да завали по някое време.
Минавам покрай първата ожъната нива, която виждам тази година.
Златистите отблясъци от отрязаните ечемични стъбла, създават впечатление за безнадеждност. Виж, те вече не ще се раззеленят. Докъдето ти стига погледът се е ширнало златно море от изживяло краткото си съществуване поле.
В далечината се вижда крачещ в пустошта силует. Затварям очи и за миг си представям, че това е Егор Власич осъзнал напразното си съществувание като наемен ловец при помешчика Дмитрий Иванич, захвърлил пушката и тръгнал да дири своята Пелагея…

Още по-далеч се чува бръмченето на комбайн, който след минута-две изпълва хоризонта. Голяма машина – сигурно успява да загребе толкова снопи наведнъж, колкото навремето са успявали да обхванат двайсет жътварки.
Но я няма онази песен, която са подхващали да пеят жените на нивата, когато се уморят, пък и за да им минава по-леко времето и работата.

Баща ми ми е казвал, че когато е заработило невшенското ТКЗС, още е нямало техника и се е жънало по стария начин – със сърпове и паламарки. Не се оплаквал народа и всички са се спускали без умора да прибират храната си и храната на добитъка овреме. Една от най-работните е била наша комшийка – баба Янка. Паднало ѝ се веднъж едно дълго и широко място – обикновено три-четири жътварки жънели толкова за ден. Случило се едната нощ да има пълна месечина и баба Янка цяла вечер замахвала със сърпа. До обед на следващия ден ожънала и като се прибирала доволна, на всеки когото срещнела казвала – „Ох, един път се нажънах както трябва!“
Няма вече такива работливи и доволни от кърската работа хора…

За момент кратък и рязък повей на вятъра охлажда напеченото ми от прежурящото слънце лице и напомня кой сезон предстои, след като всички разлюлели се околовръст полета само за няколко дни ще застигнат съдбата на това пред очите ми.

И един друг комшия имахме до преди няколко години – Бай Васил. Баща ми му викаше Професора, защото за всичко имаше мнение, пък и наистина притежаваше селска мъдрост. Та той казваше следното – „Стъпиш ли на анъзо, значи стъпваш на снего!“
И в действителност – започне ли жътвата, струпат ли първата намлъя от жълта слама и оголи ли се мястото, въпросният „анъз“, то това е началото на края.

Кратко е лятото и недостатъчно дълги са летата в човешкия живот…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *