Яяя......

Играй, докато можеш да мърдаш!

Публикувано

Трябва да поемаш само покани, на които можеш да върнеш жеста.

Не сядай на маса, на която не можеш да си платиш сметката.

Бъди точна на срещи.

Не лъжи и настоявай да не те лъжат.

Пази си достойнството.

Не се моли.

Не забравяй кой ти е подал ръка.

Не припомняй на тези, на които ти си подала.

Гушкай, щипи от сладост, целувай.

Пази си нервите и гледай да не се ядосваш.

Не смятай кой какво ти е дал и какво ти е взел.

Не прощавай всичко – има непростими неща.

Има и неща, които можеш да простиш, но не трябва да забравяш.

Ако те ударят, не си обръщай другата буза, ами си я защити.

Научи се да си тананикаш във всеки момент, когато е възможно.

Прави щури неща.

Играй, докато можеш да мърдаш.

Една малка част от това, което татко ме научи. Нося го вече 33 години в сърцето си и така преминавам през живота, който ми е отреден. Баща ми никога не спря да ми липсва, въпреки че бяхме заедно много по-малко, отколкото сме разделени. Какво ли не съм писала за него и пак нищо не съм казала.

Странно е как хората, които са важни в живота ни, успяваме да запомним в детайли. Поне аз така, де.

Помня бръчиците около очите му.

Помня една резка на месестата част на ухото му.

Помня ризата на кончета, чантата му за сценарии, едни немски сандали, каскетите.

Помня пръстите на ръката му, до един ги помня.

Помня гласа му.

И филията с големи, наредени отгоре плочки масло, която ми мажеше за закуска.

Помня още смеха му и как се изостря лицето му, когато се ядоса.

Отиде си на днешния ден, някъде по обяд, в Първа градска болница. Боледува жестоко – така, както често боледуват добрите хора.
Ще съм ви благодарна, ако днес на глас споменете името му. Ей така  – дано да е добре там Хиндо!
Ще чуе, няма начин.

Хиндо Касимов – 11.10.1934, Бургас – 24.07.1986, София

Мария Касимова-Моасе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *