Мрънководител

Извинявайте, колко ви е часът?

Публикувано

У нас, дали заради направена магия, дали заради наличието на полтъргайат или просто наоколо някога е имало индианско гробище и духовете на невшенските команчи ни тровят живота непрестанно, но не си спомням някога стенен часовник да е работил повече от една седмица.

Всякакви модели сме купували, закупували, поръчвали и издирвали – на батерии, на ток, на биотокове, на биодизел, на вода, на газ, на дърва, задвижвани ръчно, крачно, със силата на мисълта, с дистанционно, по въздух, по суша…няма и няма. Една седмица! После стрелките им висват и години наред, докато в някакъв момент баща ми не се ядоса, откачи ги и ги захвърли тъй както нервен гюлетласкач хвърля тъща си от осмия етаж, си висят като нежелано произведение на изкуството наследено от нежелан чичо.

Поради тези особености, а и защото това неимоверно ме дразни, и майка ми и баща ми на всеки десет минути, редувайки се ме питат колко е часът, тъй като телефона ми е винаги в мен, докато техните GSM-и са нещо като ловни пушки или въдици. Вземат се единствено по предназначение – когато излизат извън село, на сафари в саваната, на 29 февруари във високосна година…или когато трябва да ми звънят и да ми досаждат като конски мухи.

Тъкмо съм се отпуснал и чета – колкой часът ве?
Набутал съм се до лактите чак да си вадя туршия от петлитровия буркан – колкой часът ве?
Коля заек – колкой часът ве?
Спасявам дечица от горящ небостъргач – часът колкой ве?
Викам неволята – часъъът, часът колко стана?
Биа са със лошите – извинявай сине, часът колко тий?
Шия на гергеф – ъъъ, колко стана часът викаш?

И сега, преди малко де, тъкмо тъпча еклер в устата си, ама с двете ръце нали, оплескал съм се до бицепсите и ушите едновременно и – Колкой часът вееее? – баща ми. Да, 20:10 е, а в този диапазон обикновено е той, майка ми е на „и 20“.
Полодиавам!
С уста пълна с маслен крем започвам стабилно да крещя:
„Не, аз утре отивам във Варна и купувам десет часовника! Атомни! Или такива задвижвани с плутоний! Ше ги нацвъкам из цялата къща, по всички стени, врати и дори на тавана – накъдето и да се обърнете да виждате колкой часът – чесно ви каам!“

Гадината даже не трепна. Само ме изгледа „благо“ и каза:
„Вземи повечко. Ше сложим няколко на двора при кокошките и при всеки заек поне по три. Ше ги напрая тия зайчарници като рецепция на хотел – лондонско, токийски и московско време. Много яко, мерси за идеята!“

Еми, утре съм за часовници…изкуках, ей!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *