Послепис

Изобилие от кавички

Представяте ли си – 67 годишен мъж става „муле“ на „ало“ измамници кандидатствайки по обява в интернет. Започва „работа“ и още след първата си „служебна задача“ усеща, че има нещо „гнило“, ама като не може да „свързва двата края“ (то затова си е търсил работа човека), „преглъща“ новата си позиция и си бачка там.

„Полицията“, след някакъв случай, от който 67 годишното „муле“ взема своите 10 процента (600 лева), го „набарва“, залавя и сега „мулето“ е на „топло“.
„Шефът“ му, така нареченият „работодател“ е неизвестен и такъв и ще си остане за „полицията“ – „мулето“ така и не го виждало на живо.
За „прокуратурата“ – сичко е „6“, направо „600“. Аз направо не виждам смисъл да го търсят – „работодателя“. Няма смисъл да се разваля традицията да се хващат нещастниците, а „шефовете“ да остават в неизвестност – такава хубава „традиция“!

Значи, човек с възпитание, по дефиниция – „добро“ и учен на „страх“ от закона се е принудил да бъде „муле“, защото „не може да свързва двата края“.
Тия днешните – „индиго“, „кристал“, „аквамарин“ и други „скъпоценности“, при условие, че са преки свидетели на ширещото се беззаконие и „свободия“ и за които „либералните“ (ония, дето сега определят „кое“, „как“, „това може“, „онова не може“) твърдят, че са новото, по-добро, с по-добро съзнание и по-добро възпитание поколение, какви ли ще да станат и бъдат след някоя и друга годинка, незнамнезнам….

„#демокрация“ – и тя в кавички!

„Новината“ – ето ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *