Виктория Тинтерова

Изпит по всичкология

Публикувано

Тук за има-няма два месеца мога да се явя на един изпит по вирусология и рентгенология и да изкарам 6 плюс. До юни ще съм готова и със статистиката. Малко ми куцат мутациите на нещата, ама ще се справя.

Вече не се затруднявам с хидромелиорациите, ВиК-тата и САПРОМАТ-тите. Знам дали е годна сградата-скелет за детската болница, дали се е съпротивлявала или не и дали арматурата ѝ и размерите ѝ са подходящи. Знам откъде и как минават тръбите за Перник и ми харесват. Сащо така съм наясно с ГДБОБ, ДАНС, МАНС и КОНПИ, митниците и МВР-ето. Все още се ориентирам в разположението в пространството и времето на видовете съдилища в държавата, ама след още малко социална изолация, ще ги науча.

С граматиката съм добре. Бъркам О и У, Ж, Ш и Ц, запетайките, кога се пише Д и кога Т изотдзаде на думите, но пък знам какво е апосиопеза, оксиморон и литота. Виж, зъб не мога да вадя. Нямам достатъчно инфо и експертиза от новините. Но, ако се наложи, бих извадила зъб на един човек. Даже всичките му зъби бих извадила… щото съм себеотрицателна и ако се налага мога се взема в ръце

– Вирусът спи! – вика Любенов.

Тя и Луната спи, Любенов, ама това е поезия, а аз не разбирам твърде от поезия, та не се наемама да водя сериозен разговор за спането…

Валери С бил на дълго, няколко месечно пътуване по океаните, без да слизат на суша.
– С един човек в каюта, с който се намразвате още на втората седмица….

Да бе, на втората седмица, аз напримерно, щях още на втората минута да искам да скоча в океаните, през малкото люкче щях да се прососам, ако съм с него в една каюта… през ключалката да се промъкна, през болтовете на люкчето да се промъква.. как беше в песента – на пушек щях да се превърна. Пак ме изби на поезия….

–––––-

Виц

На едно семейство им дали ваучери за почивка в мемецето.
Майката блажено се излежавала под чадъра и лежерно си четяла „Теория на конспирациите и НЛО-то в нашия бит“, бащата играел блажено белот на съседната кърпа с още трима тарикати, добрали се до ваучери. Двете им момченца гонели вълничките и весело се смеели. По едно време голямотопритичало при майка си и попитало с цялата възторженост на детската си душа:

– Мамо, мамооооооооо, познай какво хванах?

– Рибка?

– Нееее, не позна!

– Жабка?

– Неееееее…

– Медузка?

– Не позна, бе мамооо – дизинтерия!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *