Ше си праЙм кот си искам

Инструкции за безопасност при наличието на котарак. Ама не просто котарак – Макондо!

Тъй като вече много хора се канят да минат през Невша, па да ми дойдат на гости, па да нагалят моят….котарак Макондо, то нека ви запозная с особеностите на този котарак, щото като дойдете да не се окаже, че няма да останете барем за едно кафенце.

И така.
Много е важно, адски е важно, приемете, че това е може би най-важното, което трябва да знаете – никога не правете резки движения около котарак Макондо, когато той е наоколо.
Относно това, дали е наоколо – той винаги е наоколо! Понякога се притаява в сенките, понякога самият той е сянка, нерядко се маскира като тресчица от цепеница за печката или като самата цепеница, а неведнъж е падал сякаш от небето и най-вероятно владее левитацията, но запомнете – той е наоколо. ВИ-НА-ГИ!

Направите ли рязко движение, мислейки, че сте в безопасност, то ще бъдете внезапно нападнат, после ухапан, надраскан, веднага след това притиснат в някой ъгъл и да знаете, че тогава аз вече ще съм далече-далече снемайки всякаква отговорност от себе си. Даже мисля да карам всеки с намерение да ни посети, да се подписва под някакъв документ (това поне на 300 метра отстояние от местообитанието на звяра), че е запознат с правилата за безопасност, но това разбира се няма да означава абсолютно нищо, освен, че аз ще съм си вързал гащите и никакво съдебно преследване от страна на жертвата не ме интересува. Ако искате викайте „Съдебен спор“ – Жоро Игнатов също ще си го получи. И без това отдавна си го търси.

Предвид горното, за бавното, почти незабележимо ходене, което трябва да осъществявате пристъпвайки нашия праг, искам да ви светна как се придвижва майка ми, когато напусне домашния интериор и пристъпи в ексетериора – отвън демек.
Ходенето ѝ би могло да се определи като на нестинарка. В смисъл – стъпва точно толкова ситно, сакън да не си помислите, че имам предвид чевръсто! Един такъв опит, за чевръст преход, завърши с викове, чието ехо още се носи над селото…а беше преди седмици…

Сега, вие може да решите да прибягват като куршум изстрелян от картечница, но позволете да се усъмня в способностите ви да достигнете такава скорост, пък и Макондо, този напълно извънземен котарак, има по-бърз старт от на чипосана Голф Тройка с директно впръскване на азот във всмукателния колектор, а това вече не е по вашите сили, затова не пробвайте. Или пък пробвайте. Аз си имам подписан отказ от носене на отговорност.

Разбирате ли, не може да избягате! Единствено при ходенето като на охлюв изпил сънотворно имате някакъв шанс. Минимален, но шанс. Всичко друго е чисто самоубийство.
Аз един път си помислих, че мога да го надбягам, а ако случайно не успея бях измислил предварително с някакви финтове да го заблудя и да му се изплъзна, но представете си да се опитате да надхитрите кълбовидна мълния. Ни имаш идея откъде точно ще те тресне, ни можеш да си толкова маневрен. Аз поне не мога, ако и да се подлъгах да пробвам. Нокътят, който Макондо ми заби в прасеца тогава, ще ми остане траен спомен вовеки. Дай Боже един ден да имам деца и внуци – мисля да им го показвам и да ги лъжа, че съм се сражавал на фронта, а белега е от шрапнел. Точно така си представям, че изглежда зараснала рана от шрапнел.

Решил съм да опитам (за целта сега ходя на курсове в един шаолински манастир) дали ако си натъпча джобовете с кюфтета и му подхвърлям по точно определен, шаолински начин по една шепа на излизане и по още колкото трябва при придвижване няма да имам достатъчно време, за да отида от точка „А“ до точка „Б“, но като знам какво ненаядено е това коте, тоя хипопотам (но грациозен хипопотам, който е в състояние да прави шпагат и от такава поза да нанася смъртоносни удари) ненагъчил се, въобще не съм убеден, че не си давам парите на шаолините напразно…

Дотук бяха инструкциите за безопасност при ходене, придвижване и изобщо движение. Ако трябва да обобщя – бъдете инертни, пасивни, а най-добре се правете на умрели.

Следва какво още не трябва да правите, ако вземете, че се отървете само са повърхностни рани при среща с Макондо.

Забравете яденето, когато сте тук, но всъщност – мърдането на устата, устните и лицево-челюстната анатомия трябва винаги да бъде в покой. Обратното ще бъде сметнато като ядене на нещо и съответно ще си го получите по друг параграф.

Дали ще ви спука тъпанчетата виейки като линейка с развалена сигнална уредба или мяукайки в нискочестотния регистър, което ще предизвиква рефлукс, повръщане и остър дюстабан, то пораженията ще бъдат сериозни.
Неслучайно споменах „повръщане“. То е, за да изплюете това, което ви е в устата, ако действително дъвчете нещо. Може и да е дъвка „Орбит“. Макондо това не го интересува. В устата ви има нещо и то е негово по право. Дайте му го или просто го преглътнете цяло, ако сте сглупили да излезете с пълна уста навън.

Ако чрез горепосочените методи не успее да ви накара да му дадете неговото си, то очаквайте да ви скочи на лицето и с лапа да изкара оралното ви съдържание.
Въобще не ми се жалвайте за загубата на зъб в такъв случай – предупредени сте овреме. Пък и нали помните – аз имам подписан документ.

В една такава ситуация, баща ми се опита да си изкара черния дроб през устата и да му го даде, само и само да го накара да млъкне, а дори не ядеше в него момент. Просто си движеше устата, което за баща ми е нормално – той не млъква, но за това друг път.

Друго, друго…
А, да! Не носете дрехи, от които виси нещо – шапка с помпон, анцуг с вързалки на кръста, от тия модерните дънки, дето са скъсани и им висят конците, такива работи.
Бях в непосредствена опасност от кастриране вчера. Обул съм анцуг и то баш с висящи вързалки точно над оная област, дето ний мъжете най си я пазим.
Топките ми още се свиват болезнено, когато наоколо се чуе котешко мяукане…

И не го гледайте в очите. За Бога – не го гледайте в очите!!! За него това е покана за игра. Игра, в която да ви пререже гърлото с нокътя на заден ляв крак е начин да ви надиграе.

Ами, това е. Всъщност, не е това. Аз все още откривам скритите начини да умреш изненадващо след подла котешка атака, ама не мога, няма как да ви предупредя за нещо още непреживяно.
Само напоследък се замислям – дали пък не отглеждам котарак порода Манул, като оня, дето разказал играта на крадците решили да обират стопанката му…
Разгледайте случката ето ТУК, ако искате.

Няма значение! Елате бе, заповядайте на гости! И си носете каска, бронежилетка и бандаж…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *