Искра Веселинова

Искра Джоунс

Тази повторяемост на любимата поредица за Индиана Джоунс, внася спокойствие в иначе бурната ми като море на Айвазовски душа.
Има някакво мило и топло усещане, някакъв уют в това да погледнеш програмата и да видиш, че в неделя вечерта ще дават някоя от сериите на филма.

И вечеряш, пържолките ухаят, гювечетата са още горещички (как обичам глинените съдове, няма други като тях), салатата е огромна и доматите лъщят, а лукът е на апетитни полупрозрачни резенчета, лютите чушлета са остри като малки стрелички, напоени с кураре, хлябът е мек като душичка и бирата е студена и пенлива. А от екрана се леят диалози, които отдавна вече знаеш наизуст, Индиана е прекрасен и сексапилен, баща му е точно толкова комичен, колкото трябва, Маркъс е леко глуповат, мил, наивен и сладък, Елза е ледена немска красавица с нрав на доберман и времето сякаш е спряло, а това е сакрален момент, защото сякаш и възрастта ти е спряла – може да си на двадесет, може да си на четиридесет, но това сега няма значение, защото, макар да знаеш, че сладурът доктор Джоунс е набор на баща ти, във филма той е млад, съответно и ти си млада, ех, че прекрасно чувство, драги ми зрителю, спряхме времето!

……………….

Когато някой реши да ме присъединява към група, каквато и да е тя, ми идва да го намеря къде живее, да го хвана за врата и да стискам, стискам, докато се оцъкли.

Не ми пипайте особата! Не ме тикайте в малоумни групи с малоумни имена като „Видим и невидим свят“; „Стани водач на собствения си живот“; „Позитивното мислене. Мисли в розово“; „Да легализираме марихуаната и халюциногенните гъби“; „Оставка на правителството“; „Да перем цветното пране с най-добрия препарат“. (Имената са мои импровизации, но много напомнят на реални и дори по- загубени имена).

Особено ме дразнят групи, в които хората не могат да спазват елементарен правопис, когато преписват нечия чужда мисъл. А пък най ме дразнят статуси от типа на: „Хората, които се ЗАЯЖДАТ за правописа са същите където си згъват, дрехите преди да правят секс“. Преписът е буквален, със съответния „правопис“… Или: „Кога запоследно някой ти сее обадил просто така?“

Какво мога да правя в такива групи, освен да свикам участниците на спешна среща и да ги накарам да носят сладки, а аз пък ще си нося резачката?

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *