Искра Веселинова

Искра за Рая..

Ако вървите из някой от крайните квартали на Сливен, които се гушкат удобно в прегръдките на планината, сигурно ще си помислите, че сте попаднали в Рая.

Слънцето припича, но от двете страни на малките улички има толкова съблазнителни сенки. Къщите са симпатични, всяка със свой дух и настроение. Дворчетата са малки, спретнати, оградите са невисоки, обвити в зеленина. Някъде отвъд тях се чува мощен кучешки бас или жалостиво мяукане на коте, после всичко притихва.

Кривокраки зелени пейчици се гърбутят пред дворните врати. Перденцата са бели, къдрави и в рамката на тюлените им дипли греят цветя в саксии. Коли минават толкова рядко, че се чува звънтенето на мушици в обедната мараня и тихото прошумоляване на предпазливия ветрец в листата на смокините.

Не се вижда жива душа и си представяш бабички, които са полегнали за следобедна дрямка в уютните си, прохладни стаи на приземния етаж; дядковци, които клюмат пред телевизорите; бебчета, които гукат и пърхат като птиченца в кошарките си и ласкави майки, наведени обичливо над тях. И цялата ти младост оживява, кипва и се втурва с кръвта ти из тялото; жегата вече не те мъчи, а те изпълва с радост – сладка и отдавна забравена, мека и нежна като доверчива детска ръчица, която държиш така, сякаш в дланта ти лежи най-голямото съкровище на земята.

Тези улички още пазят екота на леките ти младежки стъпки, звука на смеха ти, веселия ти говор. Пазят спомени и радости – малки, но безкрайно големи, по-големи от целия свят. И се чувстваш прероден.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *