Яяя......

История за Патриарх и Митрополит

На 9-и юли се навършват 168 години от рождението на Иван Вазов.
Твърде много сме се разминали с него във времето, за да имам възможност да разкажа някаква фамилиарна история свързана с личността му, но днес също така се навършват 5 години от смъртта на Негово Високопреосвещенство Митрополит Кирил Варненски и Великопреславски, а виж с него имам история, макар и не пряка – очи в очи, но поне чрез родство по пряка линия. Баща ми разбира се!
И двамата – Вазов и Кирил са противоречиви личности, но аз и първия уважавам и втория си тража по някакви си мои усмотрения, с които няма смисъл да ви занимавам.
За Вазов мога да кажа, че противно на днешните ученици, аз си го харчех в училище и си го изучавах с кеф, както го чета и препрочитам с кеф и сега.
И ето сега защо пришивам единият към другият, освен заради датите, с които ги свързва случайността…

Дошъл Митрополитът в Невша някъде деветдесет и някоя си година по някакви си там църковни дела, май някакъв ремонт на невшенската черква вървял тогава и минал да го инспектира и къде, къде след инспекцията – попа е той, даскала е майка ми, ама какво да си говори с нея и отишъл при кмета – баща ми ?
Тръгнала някаква приказка и от дума на дума кметът попитал Митрополита кой набор е, а той без да отговаря попитал същото.
Баща ми казал, че е 45-и.
Тогава Кирил се усмихнал и казал:
„Е, значи ти на мен си ми батко, ама аз на теб съм ти Дядо.“

Мир на душите и на Дядо Вазов и на Дядо Кирил!

И ний на своя ред ще си заминем,
трева и нас ще расне над прахът…
„…и мойте песни все ще се четат.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *