Виктория Тинтерова

История за свободата

Публикувано

Ще ви разкажа как един емигрант се върнал в България. Историята я знам от него самия. Един арменец от Пловдив.

Емигрирал той заедно с цялото си семейство в Щатите в началото на 90-те. Свобода, избор и прочие мечти. Не помня вече в кой град. Отишли, настанили се в сносна квартира, в сносен квартал и започнали работа. Арменци, нали, нямат те проблеми с чужбините и многобройните си роднини и приятели. Първото, което си купил било каубойски ботуши и дънки Вранглер. Било ранно лято. Топло, демек. Представяте си го, нали? Та работел си той кротичко, обут в дънките и ботушите, а вечер отивал в кварталната кръчма. Сядал на бара, като по филмите и си поръчвал три уискита. 60 грама общо. Така по два пъти. После си отивал вкъщи да се грижи за голямото си арменско семейство. В събота си поръчвал три пъти по три уискита, накрая пиел две американски, скапани, според него бири. Следите ли ми внимателно мисълта – 180 грама уиски и две бири. Никога не закъснявал. Така минали в работа и удоволствие 4 месеца.

Един ден, като се прибрал при голямото си арменско семейство, ги заварил всички много оклюмали. Това било крайно необичайно състояние за тях, обикновено весели, шумни и засмяни. Казали му, че идвали негови приятели от бара и загрижени предложили да му помогнат да се справи с ..алкохолизма.
Ебал съм им мамата, казал моя познат и с първия възможен самолет се върнал в Пловдив. Голямото арменско семейство останало там, а той дори и не иска да чуе за Америка. Ботушите хвърлил в първото пловдивско кошче, дънките се износили. Казва, че е един весел, свободен да си кърка колкото си иска човек. Твърди, че не в къркането е работата, а в свободата да избириш и да бъдеш с приятели, които няма да отидат при голямото ти арменско семейство и да ги тревожат.

Допреди да му чуя историята ми беше симпатичен, ама след това ми стана брат по душа. Не съм го виждала много отдавна, но знам, че е добре и че се чувства наистина свободен.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *