Виктория Тинтерова

И въпреки това станахме

Публикувано

– Преместихме стрелките днес и ти въпреки това стана! – съботната журналистка на Нова, помощната на властта телевизия, към синоптичката Гери.
Синоптичката Гери се съгласи с тази констатация.

После антикомунистите от Нова разказаха за ВЪЗРАЖДАНЕТО на една прастара традиция – сутрешната физзарядка, но сега – демократична физзарядка. А пък в училището срещу Цецови, въвели дрескод. Не е няква комунистическа работа като униформа, нее – дрескод. Като в Бъкингамския дворец на среща с кралицата….

Не знам дали помните, казвала съм ви – в това същото училище има нарочна кутия за анонимни сигнали на децата. Към когото си поискат да подават сигнали и каквито си искат сигнали.

Продължиха с отражението на смяната на времето върху психиката на дебилите от …..помощната държава. Психиатърката, поканена в студиото да ни каже, че много кофти ни се отразява тази смяна, не се огъна и твърдеше до края, че НЕ ни влияе. Особено ако сме нормални. Опитаха се да ѝ натикат клечки под ноктите, но тя издържа… гориха я с цигара по петите, но тя – не та не, НЕ влияе… Смело момиче, да ви кажа!
Откакто е дошла демокрацията много психиатри бяха по студиата и много и различни мнения слушахме на тая тема. Начи 30 години х 2 пъти, по всички телевизори, това прави около 1768 пъти слушахме за Отражението на Смяната на времето върху психиката на редовия избирател от селски и градски тип. Аз вече с нетърпение я чакам тая смяна, че да послушам малко психиатри и журналисти да поговорят за психиката ми…

После ни информираха за един младеж, който запълва дупки в Люлин, София и за един младеж, който събрал 22 000 билетчета за градския транспорт. В същия дух на възторжено малоумие от помощното на Цецо училище във Вършец, разказаха малко и за Украйна.

А пък Петър Москов вика по битивито, че животът му минал в един соц експеримент. Ако Москов е плод на този експеримент, верно Голям провал, да ви кажа….
––
В един студен зимен ден Майката на малкия Цвъ /така си кръстила детето – Цвъ/ слизала по стълбите на блока в Надежда. В едната си ръка носела пазарска торба, а в другата стискала здраво крачето на малкия си син. Главичката му правела дрън, дрън… дрън на всяко стъпало. Видял я съседът Иванов от третия етаж и разтревожено ѝ рекъл:
– Другарко Цвъцкова, ще му падне шапчицата на детето така…. Ще настине!
– А, няма, няма, здраво съм я заковала – засмяла се Цвъцкова.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *