Яяя......

И дойде на годината края…

Публикувано

Искра е права (добро утро!) – равносметка не се прави веднъж в годината (попрочети ТУК за целта). Всеки ден е равносметка и аз може би чаках някой като нея да ми го каже, за да натопя устни в хладната отрезвяваща вода и да отпия от извора най-сетне.

И все пак – за поредна година се нагледах на какво ли не.
Знаете, аз рядко скучая.
Когато не се карам с някого и не вдигам грандиозни скандали, се опитвам да уплътнявам времето си с помирисване на розите – буквално и преносно, с това да запечатам свой или някакъв чужд миг около който да изградя собствения си спомен с надеждата да ме топли в някой сив ден.

А сиви дни има. Едни такива противни отрязъци от седмицата, месеца, годината, епохата, вечността ако щете, когато сякаш всички те гледат, а и ти гледаш всички като музеен експонат, който не може да бъде осмислен.
Всъщност тези моменти са винаги с нас, крият се в сенките създавани от светлината, която ни облива в хубавите дни и само чакат да ни потупат по рамото, да ни подръпнат за ръкава и да напомнят, че са неделима част от заобикалящата ни среда.

Но тия дни са колкото тегави, толкова и полезни. Точно те ни създават усещането за неизбежност на събитията и успяват да ни вкарат в така необходимият понякога коловоз.
Много често това усещане е като рана от нож, който се е забил дълбоко в плътта и знаеш, че ако изкараш острието ще стане по-лошо, затова не предприемаш нищо.

Ако това може да мине за равносметка, значи съм я направил. Толкоз за равносметките.

Отново текат последните минути на така наречената Стара година.
Всичко е застинало в онова смълчаване, когато сякаш музиката вече свири, а срамежливите непознати още не знаят как да започнат танца и светът не е нищо друго, освен тънки линии, разделящи ни от онова, което смятаме за крайности.

Това далеч не е повсеместно, просто моето усещане е такова, макар да виждам и да съм свидетел на трескавата суматоха обзела зомбитата, която би трябвало да е техният празничен танц, но медиците със сигурност биха окачествили като гърч.

Ох, опитвам се да избягам от онази клиширана версия на добронамереност и изкуствена приповдигнатост. Няма нищо чак толкова лошо в нея, но когато мога се опитвам да я заобикалям с надеждата да разчупя мисленето си, така че да намеря най-оптималния възможен ракурс и маршрут към постигането на уж съвършено добро, разбира се водейки се от стандарта на общовалидните човешки представи за него и в никакъв случай без да забравям, че никога няма да достигна тази сладко-утопична цел.

Знаете ли, че ако сложите вода с кубчета лед на горещ котлон, докато не се разтопи и последното кристалче, температурата на водата ще си остане нула градуса. Така е и с доброто и лошото в нас – докато не премахнем всеки не толкова добър елемент, всяка ледена частичка, която се щура в ума, мислите и сърцата ни, никога не можем да бъдем съвършено добри хора. Но то не е и необходимо. Просто трябва да се стремим към съвършеноство, колкото и да сме обречени да не го достигнем.

Ще се опитам да щрихирам моята представа за добро новогодишно „пожелание“ под формата на няколко претенциозни съвета, пък вие ако искате се възползвайте от това, което може да ви свърши някаква работа.

На първо място – забравете заклинанията, че през тази Нова година ще направите по списък всички онези неща, които най-късно до следващото зимно слънцестоене ще ви превърнат в най-готиният пич, когото човечеството някога е познало! Чрез палиативни мерки, никой не е успял да се справи с първопричината за каквото и да било.

Тренирайте и развивайте мисленето си. Това и само това ще ви насочи към правилното място, по което трябва да нанесете съкрушителен удар и преминавайки вече през отломките му, ще стъпите на верният път. След това ще се изненадате, колко широк и удобен за прекосяване е той. На практика е и безкраен, но както всички поне сме чували – не целта е важна, а пътят към нея.

И ако ми позволите да бъда по-конкретен – най-удачният метод да разширите мирогледа си са книгите.

Също така – спрете да се изкарвате най-благородните и чисти същества, защото честно казано, има хора на чийто фон и Майка Тереза изглежда малко мръсна.
Прекаленият светец и Богу не е драг – най-вече в думите си и хвалбите си. Няма нищо чак толкова страшно в това да свършите някоя дивотия, стига след това да се разкаете пред себе си и да се извините на тези, които са изпитали последствията от вашата необмислена постъпка.

Не забравяйте и, че човек е толкова добър, колкото му позволят другите, затова, позволявайте на хората около вас да бъдат добри и те ще ви съдействат, когато самите вие се опитате да бъдете такива. Това е един вид затворен цикъл.

И нещо много важно в контекста на предходното – с простотията, злобата и неправдата не се отнасяйте пренебрежително и не я толерирайте – изкаравайте я на показ и я мачкайте, иронизирайте я, стъпвайте с тежки кубинки отгоре ѝ. Бъдете откровено нетолерантни с това, което е в разрез с природата, изпитаното във времето и традициите, които ни обуславят като това което сме и което сме постигнали. Естествено според вашите възгледи и разбирания за нея. Ако грешите някъде то ще ви бъде подсказано и ще имате възможността да преосмислите себе си, но не бъдете пасивни и стационарни.
Криворазбраната толерантност е като криворазбраната циЛИвилизация.

И тъй като споменах книгите по-горе – стига сте се водили и по акъла на разни Дийпак Чопровци, Джон Кехоуци и други измислени герои (напоследък и много родни такива), които в три книжки от по сто и двайсет страници за по двайсет лева всяка, ви обещават да постигнете нирвана и способността да се справяте с всякакви ситуации, стига да ги наизустите, но най-вече купите.

Ако срещнете мечка в гората, книгата на Чопра, Венета Райкова или Криско или пък друг подобен мошеник няма да ви е научила какво ще ви опази жив. На това може да ви е научило само или срещата ви с друга мечка някога, завършила благоприятно за вас или книгата „Как да оцелеем при среща с мечка“. Заради това четете много и всякакви книги, но не и тези, авторите на които имат арогантната претенция да разбират света и всички взаимовръзки в него, защото са получили прозрение миналата седмица и ще ви предадат мъдростта си тутакси и сега…за някакви пършиви двайсет лева – к’во му плащаш?

Създайте семейство и деца! Казвам ви го като човек все още не успял да се качи на този влак, но търсещ правилният перон на гарата. Ако не сте на под двайсет-двайсет и пет и особено ако не сте внуци на трийсет и четири годишна баба живееща с трийсетте си деца от трийсет и двама бащи в колиба състояща се само от коридор и тази баба е с едногодишен трудов стаж в „Чистота“-та – направете го още през Новата година! Казват, това осмисляло живота. Вярвам им!

И вече последно, но не защото се изчерпах, а защото ще се изчерпи вашето търпение.
Когато ви е тъжно – плачете. Когато ви е весело – смейте се. Когато ви е нервно – викайте, псувайте, бийте се ако трябва.
По принцип, най-добре е да се опитате да постигнете трайна уравновесеност и спокойствие, за да можете да реагирате адекватно в конкретни ситуации, но никога не стойте безучастни (това вече го казах в друга връзка, ама нищо – пак!). Особено сред хора. И особено сред беззащитни и онеправдани!

Ами, к’во друго, друго…засега е това. Извинявайте и ако има нещо – няма нищо.
И четете книги, за Бога! Четете!

Спорна Нова година!

P.S. Ей, Невена Коканова го е казала прекрасно – „Нищо прекалено – всичко докрай.“
Забравих да го вмъкна някъде по-горе…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *