Яяя......

…и радиото гръмна!

Публикувано

Share my life, take me for what I am….
…тъкмо започваше, когато завъртях ключа, запалих двигателя, радиото веднага гръмна и аз както винаги първо се стряскам (всеки път!) и веднага започвам да пея.

I don’t want to have to go where you don’t follow…
…много трудна песен и припявам само там където съм позапомнила текста.

Не си спомням кога започна пеенето в колата да ми доставя такова удоволствие, ама такова че понякога е почти концерт. И петък е, чувствам се сравнително добре след боледуване, песента е чудесна, градината на детето е далеч, има задръстване сигурно, така че едно трийс минути ще съм музикална звезда в собствената си кола.

I have nothing, nothing, nothing
If I don’t have you, you
ooohhh, ooooh…
…и както споменах бях болна и вече трета седмица ме мори една кашлица, която от нищо не се повлия достатъчно, така че в крайна сметка реших просто да я игнорирам в един момент. Обачеее на тея високи тонове си трябва въздух и на ohhh…..ohh…се почна едно кашляне, едва си поемам въздух, текат ми сълзи, проклетата кашлица обаче не спира, гъделичка ме в гърлото и не мога и не мога да спра.

Преди време пред един докторски кабинет с Калина имахме случай, в който тя така не можеше да спре да кашля и повърна в ръцете ми, а бабата до нас мъдро ми сподели една житейска тайна – „Така е мойто момиче, кашлица и разстройство не мойш ги спря! А двете пък на един път ептен….“

Сега в колата до повръщане не го докарах и от другото нямах, обаче текат сълзи, едва дишам, моля се да не се виждам отвън в тъмното купе, но все пак мелодраматично бърша сълзи, надявайки се, че ако прибеля очите някой ще ме съжали, ще слезе и ще ми помогне…как – не знам!

Все пак по някое време успявам да овладея този пристъп, но ми е станало топло, адреналинът ми се е покачил на макс, ядосана съм на извънземно високите тонове на Уитни и на себе си, че тъй си развалих музикалната изява. Фърлям шала, махам палтото, открехвам прозореца и паля цигара….да, да – тъпо знам, но само да се успокоя за малко от преживяното, оправям косата, грима в тъмното изглежда като да е долу-горе добре, възвръщам минимална част от самочувствието си и продължавам.

Дръпнах си два-три пъти от цигарата, по радиото тръгна нещо свежо, но аз предпазливо на високите тонове минавам на леко поклащане и „Мммммм…тарадааааа“ – защото съм почти сигурна, че втория път няма да ми се размине. Всичко е овладяно, докато не започна…

You’ve been on my mind..Adele – One and Only…
…имам страхотни спомени на тази песен, няма да я изпея, а ще я изкрещя на светофара, пък ако ще и да се гътна там!

So I dare you to let me be your, your one and only…
…и тука някъде пак се започна кашлянето, обаче това ината и топлото чувство, което ми връща тази песен са по-силни от физиката ми явно…и еййй изкашлях я цялата! Пак сълзи, въздух нямах, обаче, където можех вкарах едно оne and onlyyyyy… Изпях я кашляйки, коремът ми никога не е бил толкова стегнат – кашлицата върши чудеса с коремните мускули!

И сега съм със слушалките и ми се слуша нещо хубаво, малко ме е страх, обаче пъъък ко?! Пее ми се!
Play…

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *