Яяя......

И се Натрифонихме..!

Публикувано

Вчера зарязахме лозето. Звъннахме с ножици – както на малко дете се звъни със звънче, за да го повикаме лекичко от съня.
Седнахме на едни големи маси на мегдана, покрити с амбалажна хартия. Всеки си носеше и вино и мезета и деликатеси – не обаче колкото може да изяде, а колкото да нахрани и поне петима около него. Бит базар на най-хубавите домашни вкусотии за вино.

И се започнаха едни конкурси за домашни деликатеси, едни наздравици, едни подвиквания в стил „Ей, вие от онази маса, ай наздраве от нашата!“ И се започнаха едни тракийски песни, от онези, които всяко село си пази от памти века, И се започнаха едни хорà – от тези, дето и 11 души да са него, отпред е знамето, а отзад дюдюкането.

И забравихме да си направим поне по една снимка. Защото се гледахме през чашите с червено – а през тези оптики светът изглежда винаги красив и добър. Какъвто не можеш да го докараш дори и през най-намазаната и лъжлива политическа програма.

Моята връхна дреха беше един ямурлук – подарък от една 90 годишна жена, която преди време реши, че аз съм достоен да нося овчарската „униформа“ на татко ѝ. Та на празника се видяхме вчера и с нея. Казахме си наздраве, прегърнахме се и се благословихме взаимно. Тя беше доволна, че съм изкарал дрехата на хорото, аз, че тя избра мен за пазител на тази реликва.
Обещах ѝ да отида на стотния ѝ рожден ден, а тя обеща да направи всичко възможно, за да се състои празникът.

Красив ден! А виното … Виното беше за да преглъщаме по-лесно радостите, които си направихме.

Днес ще се гледаме с виното на „Стема- Старосел“. Ще си взема пак ямурлука и един кашон от моите буквени специалитети…

Николай Илчевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *