Яяя......

…и тогава…

както много други сутрини преди това и тази сутрин отидох да бърша полилеите в маринела, но днес, трябва да призная, бяхме подготвили нещо по интересно.
атмосферата във мраморното фоайе беше почти както винаги, леко сънени камериерки и охранители, които сноват между гостите на хотела, световни знаменистити, потърсили покой в кожените фотьойли разхвърляни по мрамора.
светлината във фоайето беше приглушена, бих казала до степен на полумрак. и внезапно в центъра на фоайето под един от полилеите се включи един прожектор следач, в чиито кръг, един от охранителите с черен костюм, лъснати обувки и бръсната глава остави една стълба.
стълбата върхо която щях да се кача аз.
известно време не се случваше нищо. после от единия край на фоайето започна да бие тъпан. отначало бавно и сдържано полека към него се присъедини втори и ударите се усложниха и засилиха, след малко към тях се прибавиха и гласовете на няколко гайди. във фоайето полека настана оживление, един прожектор светна и освети гайдарите и тъпанджиите. тогава отнякади дойдоха четри малки деца облечени в народни носии от различни фолклорни области, две момченца и две момиченца не повече от пет годишни, две от децата руси със сини очи, две от децата тъмнокоси и тъмнооки – символно представящи по този начин славянските и прабългарските племена. децата се подредиха в кръг около стълбата обърнати в четирите посоки на света и всяко от тях държеше в ръцете си икона – на иконите бяха изобразени със злато и сребро и скъпоценни камъни, като нови светии и строители на съвременна балгария, както следва – дядо добри, баба дора, проф. божидар димитров и миглена каканашева – мекс. в краката на всяко от децата дойде и седна по едно козле от козичките на баба дора. децата стояха прави и държаха иконите и очите им блестяха а над мрамора се носеше песента на гайдите.
след това от мрака с лека стъпка хванати на хоро изникват
цанка цанкова, стефка стоева, кети маркова, мариана карагьозова-финкова, таня райковска, петте жени жени членове на конституционния съд, гласували против истанбулската ковенция, облечени в народни носии и започват да вият извиват хоро в кръг около децата с иконите и козичките, застанали до стълбата. тъпаните бият все по силно и гайдите извиват и песента им се носи над мрамора във фоайето на маринела, и тогава от някъде се появяват десет двуметрови мъже от охраната на маринела, облечени в кукерски костюми, които се подреждат във трети кръг около жените и децата и над мрамора се разнася песента на чамовете, и между чамовете опасали кръстовете на тия страховити мъже проблясват огромните златни пенизи на тия кукери, провиснали до коленете им, и тогава от тъмнината идват десет кърмачки в народни носии и в ръцете си носят десет сукалчета и сядат в кръг на мраамора около кукерите и вадят по един трибагреник с който загръщат главите на децата си и гърдите си и започват да кърмят върху мрамора и тогава от някъде идват десет пенсионерки в народни носии и започват да танцуват в кръг около кърмачките и вдигат содените питки над главите си и вече всичко във мраморното фоайе на маринела е блясък на пендари и пафти и чамове и свила и дребен маргарит и писък на гайди и удар на тъпани, който кънти над мрамора, като хилядолетните удари на българското сърце и тогава в един миг музиката угасва и всички в кръговете около стлбата в миг спират да играят и идвам аз, облечена в нароодна носия от карловския край с венец от рози на главата, като царица роза и мъжете и жените ми правят път и аз се покачвам на стълбата и почвам да бърша полилея и започвам да подвиквам ИБРЕЕЕЕЕЕ – ДЕБРЕЕЕЕЕЕ и полека захващат пак зурните и каба гайдите и тъпаните започват да се вият хората и тогава от долу идват Krasimira Hadjiivanova и Letiashtata Kozzila Erato от МАЙКО МИЛА, облечени в народни носии и търкалят един бидон с кисело зеле, и очите им греят и най накрая го дотъркалят близо до стълбата и го отваарят и играят ръченица до него и когато го отварят мало и голямо вижда, че вътре изобщо никакво кисело зеле няма, отвътре излиза ясно слънце, не ми било ясно слънце, най ми било корнелия нинова в народна носия и в ръцете си държи менче със светена вода и здравец а под мишницата си носи малък наръч сено и корнелия нинова отива в основата на стълбата при децата и нахранва козичките в краката им със сламата и ръси светена вода със здравеца зза берекет и тогава от някъде идват десет страшни юнаци с черни ямурлуци, десет млади консерватори с големи геги и вият мъжко хоро около бабичките със содените питки и тогава бабичките разчупват питките и вадят отвътре по един талон ‘американски долари’ на националната лотария на черепа и детето дето държи иконата на дядо добри тръгва и след него тръгва козичката му и детето раздава на пенсионерките по един златен грош и пенсионерките започват да търкат талонечетата, докато играят ръченица и тогава десетте юнаци хвърлят ямурлуците на мрамора и остават по язваяни тела на гръцки богове луксозни слипове върху които с камъни сваровски е изписано ‘БЪЛГАРСКО ЛИБЕРТАРИАНСКО ОБЩЕСТВО’ и започват да хвърлят във въздуха листовки за бързи кредити и тогава всички освен либертарианците седнаха на земята в кръговете и вдигнаха ръце на горе пресъздавайки една градина от мъжки и женски ръце и дойде по мрамора гол като зората големия български поет и философ – константин трендафил прикрил мъжеството си с една вафла криско и застана до стълбата и забели вафлата и протегна ръката си и ми я даде и аз я вкусих и театрална паднах от стълбата в железните обятия на голите мъже от българското либертарианско общество и те ме понесоха във въздуха в един нестихващ и разгулен празник на българския дух и тогава на бял кон облечена в народна носия пристигна гери никол и тропота на копитата проглуши ушите насядалите по мрамора хора и гери никол се възкачи на стълбата и всички видяхме блясъка на камъните сваровски с които е обсипана дрехата й и тя запя свия хит ‘над закона’ и тогава една златна бронирана джипка на жандармерията разби въртящата се врата във фоето на маринела и от нея изскочиха полу голи мъже в кожени панталони със слатни очила и златни каски които обградиха стълбата върху която пее гери никол, разбутвайки грубо децата и бабичките и един от тях извади един маркуч и от него полетяха златни листчета, които изпълниха въздуха във фоаето и всеки кристал висящ от полилеите трептеше в резонанс с баса и после двама от жандармеристите свалиха гери никол от стълбата за да я арестуват, но миг преди да й сложат белезниците и златни пранги на краката гери никол успя да направи един последен туърк в името на народа и отнякъде извади едно знаме от черно кадифе опасано със златни ресни и върху него със скъпоценни камъни беше изписано СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ и после безмислостните мъже свалиха певицата и я оковаха и я качиха в златната жипка, пресъздавайки по най драматичния и фетишистки начин ареста на меги дерм в село шарково.
и в тоя миг всички чухме пукота на фойерверките които разцъфнаханад хотел маринела и продавачката на пица чак долу на патриарха съзря как нежно фойерверките изписаха ВИКТОРИЯ ГРУП в небето.

Иванка Курвоазие

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *