Яяя......

И торбичките му торбички едно време…

….ех, какви магически торбички имаше едно време, приятелчета…

Отидеш до магазина, купиш две бурканчета кисело мляко, триста грама „Камчия“ и буца сирене от евтиното, пък направиш после с пълната торбичка два-три тегела по „Александровска“ и всички те гледат с уважение в ръцете, щото нали, те не знаят, че си я купил от стрелбището на панаира в Грудово таз торбичка и какво има вътре, пък се прибереш, сиренето се разтекло, на млякото му паднали капачките от друсане, ама торбичката здрава, не пропуска – двоен шев с оверлог!

Па, изсипеш разджуркания готов катък в една купа, малко веро на торбата и я лепнеш на плочките в банята да съхне и някак си… и евтиното сирене ти се услажда и салама ти се струва луканка.

А сега, отивам до магазина, купувам си саламурено сирене за двайсе лева килото, суджук за четирсе, ацидофилно кисело мляко за три лева кофичката и сърдита на космоса касиерка, ми ги джаска със засилка в нефелна, безплатна торбичка, процеждайки през зъби, оня безумно нагъл гласец зад кадър в „Ничия земя“:
– Тая пък нова изгъзица мляко, за първи път я продавам. Хубаво ли е?

Повлечена от „положителната“ ѝ инерция, отговарям – „Не, гадно е“ – правя три крачки от касата, торбичката се къса, ацидофила се пръска на земята, касиерката се хили с глас…

Господи! Каво гласище има таз женица! Да не повярваш! Гръмко, широко и мощно! – бегло отразявам с поглед, че отдавна не е зяпала така пред стоматолог, възможно е обаче, каменоломната в устата ѝ да е следствие на говора ѝ през зъби, но това мен не трябва да ме интересува, нали така… чувам, как отново процежда:
– Велко, ела бързо да почистиш тука!

Тоя номер с резките лицеви и звукови емоции, аз наистина не зная как се случва, приятелчета и прием, че касиерката, освен, че работи касиерка е и глас зад камерата в „Ничия земя“, а вероятно е и незаконно дете на Джим Кери, но за момента, това изобщо не ме вълнува, а само това, че никой не ме гледа с уважение, а с показно, тържествуващо презрение – „Така ти се пада!“

Чувствам се жалка и безпомощна….ех, защо нямам сега, една по-дебела и с твърди корици конвенция под ръка….

Велко, който пък се оказа благ и запазен за осемдесетте си години бодигард на магазина, ме сбута леко с върха на стирката към изхода с думите – „Ся, напрайла си поразия, момиче, отмести се, да почистя. Имате пари за луканка, ама да си купите здрава торбичка ви се свиди. Не става такаа…не става…изтървана работа е туй ващо…“

…и точно в този момент, приятелчета, не знам защо, но се сетих за пушки, карабини, черешово топче, абе – за оръжие се сетих… после, асоциативно и за стрелбището със здравите торбички се сетих и написах тази глупост, която четете сега, защото иначе щях да я забравя, а не искам.

Златина Славова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *