Крум

Казармена история 2: Soldier’s Revenge

Публикувано

Дата : Края на XX век

Местоположение: „Секретен“ военен обект (нищо, че всеки околовръст го знае и му се иска да си чопне я Калашник, я РПГ…) с боеприпаси и въоръжение за поне 10 хил.човека, община Враца, в близост до супер-застреляно село.

Мисия: Караул (демек – въоръжен до зъби денонощен наряд)

Особености на мисията: Поради чести и агресивни нападения наряда е от по 2 души на всеки от трите поста. (предполага се, че трябва 2 часа да патрулираме нашият 1+ к илометър ограда, а реално – 1 час единият спи – другия го пази, после обратното…което всъщност е престъпление)

Условия : Врачанска зима да си !!**&$#%@!%!! >_< нали и (мега)тонове зъл врачански снег.

Всеки такъв наряд си има началкик-караул – най-често някой дърт старшина. В повечето случаи старшините се затварят в стаичката си, най-често с произволна комбинация от алкохол, порно-списания, портативен телевизор…24 часа са си много време!
„В повечето случаи“, но не и във въпросния ден!

Съществуваха двама старшини, които всички в тяхно отсъствие наричахме Големия Хамстер и Малкия Хамстер или на „галено“: Хами 1 и Хами 2.
На външност изглеждаха като кофти остаряваща, милитаризирана (и обилно накисната в алкохол и боя за обувки) версия на Фред Флинтстоун & Барни Ръбъл.
Тия двамата бяха откровени гадове – спазваха устава до последната запетая, правеха изненадващи проверки по всяко време и докладваха дори най-миниатюрните провинения (за които ошмулените войничета получаваха дни в ареста, а даже имаше слухове, че по техни доноси е имало и ефективни присъди във военен затвор).

Във въпросната нощ – студена като цица на вещица, с нас е Хами 2 (демек Барни Ръбъл).
Следователно сички си караме съвестно „стойките“, измръзнали и недоспали…

02:55 ч.
С препъване, подхлъзване, псуване, наместване на заредени автомати и сумки с пълнители и противогази (за к’ъв хуй ни бяха – не знам, ама устава ги изисква) и с по половин отворено око, аз и колегата-постови се отправяме да сменим премръзналите мъченици на пост No1. Малко след началото на поста пътеката прераства в шибано-стръмен склон и ние намираме колегите в най-високата му точка – навели глави и тъпчат нещо по снега.Те знаят, че идваме и ни чакат.

– Кво праите бе, бомбета?! – провикваме се ние жизнерадостно, ше кажеш,че е летен следобед на поляна с маргаритки.
– Лъскаме – е лаконичния отговор (в 3 часа при минус 15 на никой не му е до резтягане на „ластици“.
– Кво лъскате – бастуните ли? (елегантност и финес на поляната с маргаритки)
– Нее – бастуните вече ги лъснахме! Пътеката лъскаме!

Немаше нужда от повече обяснения! Адския план ни стана ясен и моментално сгря душите ни (като шибан, летен следобед на поляна с…щавляк)
– На наш’та стойка Хами не е идвал, ама вазе нема да ви пропущи, та…продължете – ненужно ни напомнят колегите и заминават на топло в караулното.

Момчетата определено имаха идея (фана ни яд, че не сме се сетили ние, ама карай) и тая идея беше полирана до съвършенство, на което продуцентите на шоуто „Звезди на лед“ биха станали на крака с бурни овации („Евала! Аферим башибозук! Еврибари на магари… „)

04:05 ч.
Аз и колегата клечим в заснежежените трънки от двете страни на ледената пътека „в очакване на Годо“ – Малкия Хамстер приближава нашия пост за „изненадваща“ проверка. Нарочно не си включва фенерчето, та да ни фане „в крачка“
…но още първата му крачка на „манежа“ на „Звезди на лед“ запраща и двата му крака, обути в кубинки в посока към ококореното небе, което зяпа в захлас – ние с колегата още повече!
Следва джудо-падане с колене около ушите, инерцията и леда обявяват право на собственост и Хами по гъз-гръб профучава покрай нас, като никарагуански шампион по спускане с шейни на Олимпиадата В Сунгурларе!

– ДУУУУ, ЖЕНОООооууу… – след твя просълзяващо изявление Хами „финишира“ петнайстина метра по-надолу (където за огромно наше съжаление следва обратен наклон.
С колегата се споглеждаме в мълчаливо страхопочитание и чисто човешко удоволетворение !
Хами е жив…а също и относително здрав, понеже вече се изправя на крака

– Макяму…хъъъ… – звучно кашляне
Бърза, душевна инвентаризация установява, че не притежаваме съчувствие към т’ва злобно несекомо, но сме ДЛЪЖНИ да изпълним Устава! Затова с колегата Soldier of Misfortune „падаме“ професионално на коленце с насочени автомати и крещим, сякаш арестуваме Пабло Ескобар:

– СТОЙ! КОЙ ИДВА?!! – нема значка, че вече е дошъл (и почти си е заминал, нали) ама такъв е Устава.
– …началник…хъъъ…карау…хРъъъ… – белите дробове на Хами пишат молба за напускане.
– СТОЙ – ЩЕ СТРЕЛЯМ! – дерем се ние и щракаме зловещо с предпазителите на автоматите…
– АЗ!…Аз съм…момчета – Хами почва да се даврандисва, ама на нас не ни минават тия! ПО УСТАВ!
– ПРИБЛИЖИ СЕ! – вече преиграваме, но в случая „играем“ НЕГОВАТА игра – спазваме скапания Устав бук-ва-по-бук-ва !

Малкия Хамстер прави крачка (и троен аксел) в наша посока. Не е минал и половин метър и:
– СТОЙ! ОСВЕТИ СЕ!! – А сега де? По време на БЕЗфигурното пързаляне пределно ясно видяхме как Хами 2 губи фуражка, фенерче и секви боклуци из заснежените трънки.
Следва изпадане в паника – възможността да бъде перфориран с поне 5-6 крайно злонамерени парчета метал е съвсем реална! Следват крайно напрегнати секунди на паническо препипване на джобове.

Хами 2 обаче е късметлия. Хами 2 е пушач! (за разлика от Хами 1) …и вади запалка – пали неква хартийка от джоба си (може и банкнота да е било) и си осветява лицето…
Ние тихичко обявяваме „отбой“ и отиваме при него, като свиваме джуки със смирението (и лицемерието) на дърти монахини. Нищо не можеше да ни каже. Нищо не можеше да ни направи – ние сме спазили Устава! Даже му намерихме фенерчето и фуражката.

Още на същия ден следобяд, цялото поделение знаеше случката и доста хора ни поздравиха (Някои с „Браво! Ама що не го гръмнахте тоо нещастник? Хем ше ви уволнят-хем ше се отървем?“)
Колегата даже „украси“ историята, че сме стреляли във въздуха и Хами е залягал…

Нема значение – войниците имаха своето отмъщение срещу гадняра и Устава като цяло…

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *