Яяя......

Как да накарате хората да са ви благодарни…

„…Разкопайте половин град, накарайте хората да живеят като идиоти и да знаете колко ще са ви благодарни като приключите, дори няма да се питат колко струва и какъв е резултатът, само ще си отдъхват с облекчение!“

Яна Влахова

Тази част от статуса на моята фейсбук приятелка Яна ми припомни една история, по същество е виц, който баща ми често разказва в подходящ и удачен контекст.

Вицът-история е следният:

Както знаете, едно време на село три са били личностите ползващи се с особен авторитет – попа, даскала и кмета.

Един ден, в едно село, най-бедния и малоимотен негов жител се упътил към дома на попа, за да изплаче болката си и евентуално да поиска от него Божието позволение да сложи край на живота си заради немотията и най-вече теснотията в която живеел.
Похлопал на попските порти, попът излязъл и човекът започнал, както се казва – от вратата за краката:

– Дядо попе, то туй мойто не е живот, така не се живее, идвам да получа благословията ти един вид, да се самоубия и да се свършва това тегло. Дай ми разрешение да си сложа въжето на шията и да не ми е грях на душата, щото така или иначе ще свърша със себе си, барем пред Бога да се явя предварително опростен!

Попът го изгледал дълбокомудрено, почесал се по въшливата брада и го попитал:

– Па защо ти е дотежало толкоз, чадо мое? Обясни на дедо поп, може да измислим някакво решение за болката ти..

Сиромахът нямало какво да губи и заобяснявал:

– Вкъщи сме осем човека, попе – аз, жена ми и шестте ми деца. Всички живеем в една стая три на три – там ядем, там спим, всичко там. Денем и нощем – все заедно! Как се живее в такава обстановка ти хабер имаш ли!?

Попът се замислил, разгонил въшките из брадата си още веднъж и му казал:

– Гледай сега какво ще направим с тебе. Ти магаре нали имаш?
– Имам. – отвърнал му потенциалния самоубиец.
– Значи, прибираш се още тоз час и пускаш магарето в стаята, където живеете. Там ще го гледаш. Ако ти затрябва за работа през деня го изкарвай, ама иначе там ще седи. Вечер да ляга между вас някак си, но няма да го запираш в обора.
– Ама как бе, дядо попе!? То сега едвам се издържа, какво остава, ако вкарам и магарето вкъщи! – проплакал селянина.
– Аз съм пастир твой, Божи наместник съм на тая земя – ще ме слушаш.

Човекът, какво да прави, нали божкем Божи човек стоял насреща му, пък и му потрепервало под лъжичката от мисълта да отнеме живота си, та се съгласил с неясния план на попа. Отишъл си и направил каквото му било наредено.

Не минало и седмица и на попските порти пак се потропало. Отворил брадатия стопанин, а насреща му нашия човек – измършвял, с черни кръгове около очите и луд поглед в тях.
Започнал пак така направо, ама тоя път още по-серт:

– Попе, край! Това вече не само не е живот, ами и аз не знам какво е! Досега как да е, а сега и магарето. Сере навсякъде из стаята, всичко е потънало в лайна и слама, жената кълне и него и мене и тебе, децата реват и денем и нощем, теснотия до шия, човек не може да се обърне спокойно на една страна…не, не – слагам си край на живота и никой не може да ме спре!

Попът излушал тази жална тирада и тоя път без да безпокои въшките из космите по лицето си наредил решително на нещастника:

– Слушай ме сега, ама хубаво ме слушай! Нали гледаш прасе? А така. Изкарваш го от кочината и го пускаш при вас в стаята. Вие с жена ти, децата, магарето и прасето – всички наедно ще съжителствате. Ще правиш, ще струваш, ама три месеца така ще я карате! Ни на живота си ще посягаш през това време, ни при мен ще идваш да ми ревеш. На третия месец като изтече ела, аз ще ти кажа какво ще правим нататък.

Повайкал се още малко несретника, да не е съвсем без хич, ама решил и тоя път да послуша попа.
Прибрал се и изпълнил поръчението му.

След три месеца, по тясната уличка водеща към къщата на попа, селяните живеещи наоколо забелязали да се влачи една бледа сянка наподобяваща човек. Едвам пристъпвала тази сянка и често спирала да си вземе сулук. Като стигнала пред портата на попа, първом седнала, какво седнала – направо се строполила на прашния камънак до дувара и чак след като посъбрала сили похлопала немощно на тежката и масивна врата.
След цяла вечност сякаш, портата се открехнала и попът си показал брадата през пролуката.
Сянката, а това всъщност било познатият ни герой от по-горе, се надигнал със сетен напън от пепеляка и със специално за тоя момент пазени сили започнал да реди последните си думи:

– Начи, попе, идвам само да ти кажа, че даваш не даваш благословията си, аз отивам и се хвърлям надолу с главата в реката накрай селото! Връзвам си един по-тежък камък на шията и се бухвам в дълбокото и хич не ми дреме на скъсаната шапка как ще ме посрещне Господ кога се явя пред него и къде ще ме прати. Аз вече трети месец живея в най-големия ад – надали в джендема ще е по-лошо. То остави, че сме наблъскани една сюрия хора в една тясна кирпичена стаичка, ами и магарето живее с нас и прасето и не знам откъде и как се случи това, ами и жената пак трудна! Седмо дете е напът, какво ще става от тука нататък акъла ми не го побира! Да си отивам поне аз да не се мъча, пък дано Господ над семейството ми се смили, ама и за това вече не ми пука – каквото ще да става с тях!

Попът пригладил все така пълната си с лазеща гад брада, тоя път типично по попски – лукаво и мазно и казал на нашия човек:

– А върви си дома́, изкарай магарето и прасето, пренощувай и ела утре сабалян да ми кажеш как ти се чини…

После хлопнал портата и се прибрал да си пощи брадата.

Въздъхнал сиромаха, преглътнал си сълзите и взел решение – за последно да послуша отчето, ама ако тоя път няма подобрение, хич и да не идва дотук. Направо си накача въжето и край.

На сутринта, още не били пропели трети петли и към къщата на попа с бясна скорост тичал същия този отчаян човечец, но остави дето вече не изглеждал отчаян, ами и пеел щастливо и с цяло гърло църковни псалми и химни възхвалящи Господа и лично наместика му в селото.
Разхлопал се на портата, а след малко тя се отворила и се подал същия този наместник – бос, по нощница, чорлав и сънен.
Запрегръщал го преобразения селянин, зацелувал му немитите от миналогодишния Великден крака и го заблагославял:

– Жив да си дядо попе, и ти и попадията ти и паството ти! Да илядиш и да пребъдеш за доброто дето ми стори! Изкарах магарето, изкарах прасето и то сега едно широко, едно просторно – в конски тръс да я обикаляш тая стая не можеш я обиколи цял ден!

Толкоз.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *