Яяя......

Как да съсипем успешно чуждоземна рецепта

Преди три дни двамата с Алекс поотделно и почти едновременно купихме извара, затова днес реших, че трябва да намеря рецепта с голямо количество таковата и се зарових в гугъл с думата „сладкиш с извара“. Ама мнооого извара. Така ми излезе немския Кезекухен. Както и да е, тази рецепта е лесна.

Значи, хващате една дебела краварка в левия ъгъл, отрязвате от нея половината (щото ви трябват 125 грама, поне засега толкоз), оставяте я на топло да поомекне… но моята прекалено дълго се задържа студена и необщителна, така че я метнах на водна баня да се разтопи.

После ви трябва чаша и полвина брашно, обаче при мен не може да е толкова просто, нали, щото трябва да ми е гадно и извратено – бялото брашно съдържа глутен, който създава кемтрейлса, водородните бомби и разрушава озоновия слой! Използвах оризово и царевично брашно, мерси за аплодисментите.

Та в брашното фърляте един бакпулвер, една ванилия, 1/3 чаена чаша захар (кокосова) и бъркате, докато си припявате някое парче на Рамщайн (това е много важно, за да попие сладкишът немска реч с цел по-доброволно изпичане).
Сухите съставки са вече разджуркани и с чиста съвест може да треснете вътре едно яйце и разтопената краварка в левия ъгъл. Не, не спирайте да пеете, докато мачкате тестото! Най добре да е „Du, du hast, du hast mich“, защото звучи заплашително и тестото няма да посмее да се съпротивлява.

След като сте го пребили достатъчно, го метнете в една тава и го разстелете по дъното и малко по стените. Фурната вече се нагрява, нали така? И сега минаваме към горния слой – 4 яйца, 2/3 чаена чаша захар, нови пеесе грама от краварката, 2 супени лъжици нишесте и шестстин грама извара попадат под ножовете на пасатора. Ей заради тия 600 гр. избрах тая рецепта! Просто не намерих нещо за по-голямо количество и сега в хладилника имам още 275 грама извара и тия дни ще трябва да ги оползотворя.

Като разбиете тази смес, която вече сте омаскарили с КОКОСОВА захар, защото от бялата такава си4ки ша омрем, я изливате върху онова вече съсипано безглутеново тесто в тавата. Продължавате да припявате:“Willst du bis der Tod euch scheidet
treu ihr sein für alle Tage? Nein!“ (превод: Кълнеш ли се да я обичаш вечно, в болест и мъка, докато смъртта ви раздели? Не!), защото тоя сладкиш трябва да знае, че ще бъде изяден, нали така? Искреност преди всичко!

Държа дебело да подчертая, че поемам вината по обезчестяването на рецептата – там си пише бело брашно, бела захар…абе сичко бело! Този кезекухен се пече осемдесе минути на 180 градуса, честна дума! Обаче си заслужаваше…

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *