Искра Веселинова

Как е „Топлофикация“ на китайски?

Слушам как ще вдигат цените на парното и се сещам за времето, когато решихме да се откачим от Топлофикация.

Отидох в огромната им сграда, построена в стил „Соц-барок“. Много учтиво им казах, че не се нуждая повече от услугите им и на ти си куклите, дай си ми парцалите и всеки по пътя си. След като подписах десет-двадесет папки с по петдесет документа всяка, удостоверяващи, че Искра Еди-коя-си, родена през късната креда, иска да каже на Топлофикация: „А бе, я върви на майната си“, реших, че съм се отървала. Нищо подобно.

След около седмица ми звънна някаква безжизнена лелка и ми каза с глас на умиращ мармот:
„Ндобър нден. Нхутре нще нминат нтехниците нда нви нплонбират нрандианторите“.

Това „н“ тя наистина го изговаряше и понеже няма как другояче да предам особения ѝ носов тембър на човек със затъкнати от сополи синуси, затуй го пиша.

– В колко часа утре? – попитах любезно.
– Нне нмога нда нви нканжа.
– Как така? – впрегнах се веднага, пък на мене поначало много малко ми трябва да се впрегна – Аз си имам работа и не мога да ги чакам да благоволят да дойдат. Или ми кажете час или не ме занимавайте повече.
– ……….
– Ало? Ало, чувате ли ме?
– Нда.
– За часа не разбрах?
– Нхми нкъм нхтри.
– „Към“ не ме устройва. Ако не са у нас в петнадесет нула нула, въобще да не си правят труда да идват.

И те наистина не дойдоха.
Както и да е, след около още две седмици все пак цъфнаха у нас, в най-неподходящото време. Посрещнах ги по хавлия, с мокра коса, боса и с включена ютия. Хич не се трогнах обаче, показах им кое къде е и ги оставих да пломбират. По едно време настана тишина и влязох да видя какви ги вършат. По-младият беше свъсил заканително вежди, извади един дебел зелен тефтер и ми вика:

– Ей тука се подпишете, че се отказвате от парно.
– Нали се подписах, чакайте да помисля, май около хиляда и един пъти?
Той засумтя.
– Ей тука се подпишете.
– Дайте да го прочета.
– Какво ще четете, аз нали ви казвам за какво е?

Хубава работа! Тоя младеж си рита здравната книжка!
Изтръгнах с груба сила тефтера от ръцете му и прочетох следното:
極度粗俗歌曲, 粗暴歌词
– Това кой го е писал? -попитах, макар да предчувствах отговора.
– Аз съм го писал!
– Китайският ви е почти съвършен – опитах се да му направя комплимент, но той не беше посрещнат добре.
– Подписвайте ей тука.
– Ще подпиша, когато мога да го разчета.

Разговорът зацикли. По-възрастният човек, много симпатичен впрочем, ми каза, че мога и да не подписвам, няма проблем. Младият китаец съвсем се впрегна.
– Ще видите вие – каза злобно-заканително – как ще ни търсите! Като завее и зафучи, като останете на студено, ще се чудите как да си плащате тока. Ще ни търсите тогава.
– Ще ви търся на хуйово лято – кипнах аз и казах още няколко неща, които по-добре да не повтарям пред широка публика.

Спомних си сега за оня любител на китайския. Не, че токът е евтин, но това е тема, достойна не за кратък очерк, а за роман-тетралогия.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *