Искра Веселинова

Как се спи с котка…

…лесно – ще кажете вие.
Имате много здраве – ще ви кажа аз.

С котка не се спи. С котка се унасяш в тревожна полудрямка и не знаеш откъде ще ти дойде изневиделица едно пухкаво торпедо с налудничави намерения.

Котката не иска вие да спите, защото тя е хъркала безпаметно цял ден и вечерта, когато вие си лягате отрудени и с увереността, че напълно сте заслужили една пълноценна почивка, тя решава, че е време за игра. При това не просто игра, а от ония, дето ги играят японците, нали се сещате: „Сега е ред на Якуро Кутзодзава, тридесетгодишен пожарникар“ и се появява едно човече – малко, ама мускулесто и започва да се катери, да скача, да преплува ровове и да натиска бутони, докато вие лапате пуканки и дебелеете пред екрана.

На такава игра ви подлага и вашата котка в малките часове на нощта, като иска не просто да седите вяло и сънено сред зрителите и да клюмате, ами да участвате активно и да преплувате поне един ров.

Когато си мислите,че сте свършили и наистина заклюмате, котката започва да си търси място за спане, като се опитва да избере между главата и задника ви, а ако спите с отворена уста – жална ви майка, ще опитате опашката ѝ на вкус поне пет-шест пъти. Когато възмутено изхвърлите малкия терорист, той започва да ви дебне.

Отворите ли едно око, срещате остър светещ взор на две ококорени очи и една лапа, която иска да ви бръкне в носа. После котката изчезва някъде и вие с облекчение отпускате глава назад, за да установите с ужас, че възглавницата ви е жива, мъркаща и има нокти. Пак мятате котката, този път максимално далеч и не толкова внимателно, като предните сто пъти.

Започвате да усъвършенствате техниката и заприличвате на онези сумтящи богатири, които мязат на сомове и мятат гюле или диск. Докато съдиите тичат да измерят разстоянието, котката се връща в буен галоп, мята се върху вас, прегръща ви и ви задушава с козина, горещина на печка и любвеобилно мъркане. Примирени святкате лампата и започвате – вие да четете, а котката да гризе страниците и пръстите ви…

Алармата на телефона ви надава вой. Все пак сте откраднали малко дрямка над книгата. Ставате вяло и започвате да се приготвяте за работа. Котката ви хвърля ангелски поглед, намества се удобно на възглавничката си и само за секунди сладко заспива.
Довечера ще се видите.

………………………

Хубаво е чувството да се прибираш към дома си и да знаеш, че те чака една малка пухкава топчица, т.е. – Чочо.

От няколко дни е с нас, а вече усещам силно, как насреща ми се изправя достоен противник – той е един малък манипулатор, малък, но само по размер, със силно развито чувство, че е минимум принц-консорт, с тенденцията обаче да заграби властта и да не ми остави и трошичка.

Обича да спи при мъжа ми, по-скоро мъжът ми е снизходително допуснат в покоите му и спи нащрек, защото това диване има навика да се събужда, когато ние си лягаме и цяла нощ сумти, топурка в тъмното, скача и преследва всеки чифт крака, който прешляпа да иде до тоалетната.

Снощи се опитах и аз да легна до моя съпруг, което беше посрещнато с вдигната вежда и неодобрително мърморене от страна на Чочо. Понеже аз се заразполагах и се наканих да гледам сто деветдесет и деветото излъчване на някакъв приспиващ филм, котарачето искрено се възмути и довтаса да раздаде правосъдие.

Първо се вряза между нас като таран. Като видя, че това не помага, се разположи така, че да ми пречи и да ме принуди да стана. Станах и си затърсих по-удобен начин да се разположа. Груба грешка! Чочо се просна по очи в цялата си смешна дължина, разпери и лапи за всеки случай, та да заеме колкото може повече място и тутакси затвори очи и се престори на заспал.

Постоях, постоях, а този мискинин нарочно излъчваше такава ангелска пухкавост, че мъжът ми ме прокуди веднага и метна ласкав покровителствен поглед към малкия хищник. Мога да се закълна, че коварното добиче се подсмихна под мустак и ме отстреля с премрежен поглед, пълен с хитрост. Замъкнах се към спалнята и ги оставих, потънали в идилия.

В момента този звяр се катери по клавиатурата и усърдно ми гони пръстите, докато пиша. Помощ, ххххххххххххххххххххххххххххххххххх (последното е написано от Чочо).

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *