Искра Веселинова

Капитан Петко Войвода!

Прекрасното усещане, което изпитвам, след като съм гледала филма „Капитан Петко войвода“.

Чувство, което мога да определя единствено като екзалтация. Тя започва да се набира още с първите думи на Николай Хайтов, който представя поредния епизод. За малко да кажа противната дума „анонсира“, но се усетих навреме.

На Николай Хайтов искам да обърна по-особено внимание. За никого не е тайна, че той беше голям писател и човек, който не цепеше басма никому. Неговата доблест беше непростима за мижитурките. Жалките хора не понасят великите, защото осъзнават, че са само тор под техните нозе и това ги убива. Та, като слушах сладкодумния писател,за мен беше истинско удоволствие (и пак казвам, началото на екзалтацията), да гледам блясъка в очите му. Това е блясъкът в очите на човека, който е родолюбец, който не се бои да каже простичко и чистосърдечно: „Национализмът е нормалното ми агрегатно състояние“. Забележете – национализмът! Сега вече всички любители на извратените европейски ценности и на „великата“ Америка сигурно са изпаднали в бяс. И бързам да им кажа: „Само посмейте, гниди такива, да ми се пенявите на стената, чудо ще сторя!“

И сега идваме до самия филм. Който е велик филм! Откъдето и да го погледнеш – режисьорски майсторлък; операторска работа; актьорска игра; музика; сценарий…
Знаменитото начало с прекрасния, дълбок, мъжествен глас на Васил Михайлов и финалът – тъжната робска песен, която звучи като изречен с думи плач. Недостижим филм! Не можеш да добавиш и трошичка, не можеш да махнеш и прашинка. Изпипано до съвършенство.

А защо, питам ви аз, е толкова хубаво направен този филм? Ами, освен безспорния талант на създателите му, защото е филм, който събужда и подхранва светли и чисти чувства. Любовта към родината е такова едно чувство и всеки, който се отрича от него, който го счита за отживелица, който в момента се подсмива снизходително и си мисли как ей сега ще ми обясни колко съм глупава, дива и проста и какъв архаизъм е национализмът и колко е лош, пък как ние в Европата сме едни шармантни европейци и сме убавци мамини, може да иде да се гръмне, разрешавам му, даже го подканям да го стори. Така де, един подлец по-малко никак не е зле като за край на деня.

Впрочем, скоро четох как един гербаджия се пеняви на тема „Време разделно“. Разбира се, мигновено изхвърлих този боклук от приятелите си, но бях наистина много впечатлена от искрената му злоба, от желанието му да окаля и принизи всичко, може би с подсъзнателната цел да го направи гнусно, та да прилича на неговата собствена душевна гнусотия.

И за финал обяснявам на неразбралите, защото винаги ги има, а пък колкото са по- неразбрали, толкоз повече напират да коментират:

1. Хич не ме е срам да кажа, че съм националист и ми дреме на жилетката какво мислите по този въпрос. И съм екзалтирана. Много!

2. Да не сте посмели да ми обяснявате ама как е сниман филмът, ама как е била изпълнявана държавна поръчка, ама възродителният процес, ама майчината ви.

3. И ще псувам. Ако не ви харесва, идете на виенски бал. С Денди.

4. Филмът ни напомня, че сме българи. Ако някой от четящите се срамува, че е българин, може тутакси да се отърве от този непоносим срам, като се метне отвисоко.

5. Точка.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *