Яяя......

Карантинен смях

Публикувано

Снощи за втори път излязох.
Първо наказах котката си, че не е куче.
Да се учи да лае.
Онлайн по БНТ 4.

Излязох в 21 без десет.
Наметнах бяла престилка.
Подарък от братчеда месар.
Дойде на гости.
Преди две седмици.

Засуках през врата маркуча за продухване на зелето –
класически стетоскоп с нагръдник с камбанка.
Отивам три блока в дясно.
Щото никой не е пророк в своя блок.

Вървя бавно, почти уморено.
Но под лампите.
И като ми започнат едни ръкопляскания…
Червения килим в Холивуд ряпа да яде.
Жена от 4-ия етаж ми хвърли роза,
после мъжът ѝ нея.
Комшийката отдолу пакет ориз,
И като се начена една….
боб, картофи, луканки…две спални,
една тъща и два телевизора с три марули..
Бавно, но пък с благодарности се прибрах.

Само дето на връщане ме срещна братчеда.
Отивал си вече.
Точно пред входа.
Гледа ме втренчено десет минути.
Очите му фарове.
При мъгла.
После бавно издиша шест литра алкохол
и промълви:
– Обичам те, господин генерал!
и се смири на стълбището.

Румен Гърдев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *