Яяя......

Касиерката от Била

Публикувано

О, русокоса диктаторке от касата на Била – Красна поляна, ти не знаеш пощада.

Всъщност тва което най-много ме притеснява от тая история с касиерката в Била – Красна поляна е конкретно, че тая жена е майката на некой.

На нейната каса ИМА РЕД, гласа ѝ се извисява над щандовете със зеленчуци и витрината с кебапчетата в другия край, тя е безпощадна и клиентите ѝ имат уважение.

Тя е може би нещо като Бойко Борисов на касата в Била. Но може и да греша, може тя да е нещо като една пития на касата в Била и повечето хора не биха се осмелили да я заговорят – тя работи с касата в транс и е проводник на божествени бесове.

Тя си оправя очилата и малцина биха попитали: мога ли да ви дам 10 стотинки? И нейния глас ще отекне над целия паркинг и ще продължи да кънти в душите години наред: МОЖЕ ДА ДАДЕТЕ КАКВОТО ИСКАТЕ ГОСПОЖО, разкривайки по този начин някаква всемирна истина която не бихме понесли.

Тя е безмилостна към смъртните и безстрастна към съдбата на хората от тая опашка, защото тя вече всичко знае.
Нейния ангажимент е да попита имаш ли Била карта и да постави на определеното място касовата бележка и рестото.
Тя никога не ги поглежда. За нея те са изпята песен.

Може би когато се прибере сяда на един стол до хладилника пие чай и се взира през прозореца в пустошта, погълната от мрака и за малко е обикновен човек, но е изцедена, защото издава касови бележки в присъствието на бог по 8 часа на ден.

Тя знае че един ден небето ще я изправи с количката пред същата тая каса и ше я попитат: Имате ли била карта? И тя няма да намери сили да отговори.

***

Преди доста години имах един любовник, майстор, учител по трудово на малките класове, със синя престилка, чорлав, малко кривоглед, двуметров кретен с тесла в ръка.
Аз бех млада и много ме обичаше.

Вáрех му по две яйца сутрин, слагаше си ги на бюрото при чуковете и рендетата и най обичаше да остави за малко децата сами, да иде некъде, да се върне, да застане с налудничав поглед в стаята със всичките си два метра и да попита застрашително децата:
„Къде е третото яйце?“,
след това да ги пържи в собствен сос десет секунди в пълна тишина, да ги гледа в очите едно по едно и накрая да каже: „Спокойно, две бяха.“,
и да се смее громовно с глас заедно с децата.

Иванка Курвоазие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *