Книги

Катарзис

Понятието „катарзис“ сякаш позагуби своя заряд, след като всяка пикла го запамети и започна да го употребява безогледно, тъй както използва по триста пъти на ден „уникално“, за да опише сокчето което смуче жадно в междучасието, да класифицира цвета на червилото, което използва нейна приятелка – също пикла, или за да съобщи на света каква по рода си е третата ѝ любов, която ѝ се случва тази седмица с момче-пикльо от по-горен клас.

Въобще, вече всичко е уникално, всеки изживява катарзис и всички се пречистваме душевно по шест пъти на ден посредством някакви съвсем нормални, ежедневни и битови преживявания, които обаче раздуваме до степента, в която се тиражират новините за ядрената програма на Северна Корея.

А катарзис, е когато нещо така разтърси живота ти, личните ти светоусещания за него по същество и разбие досегашните ти представи за определени събития и обстоятелства на молекулярно ниво и то толкова категорично, за да си сигурен, че започваш да градиш съвсем нов мироглед и генерираш тотално нов вкус в устата си. Точно тогава ти се приисква или да крещиш неконтролируемо, освобождавайки по този начин уж малкия, но Голям взрив зародил се някъде в теб и опитващ се да излезе на показ на всяка цена или да пуснеш сълзите да текат свободно и в действителност да пречистят поне нещо, нещичко в душата ти.

А, да – защо го пиша всичко това, нали?
За „Последна стъпка“ го пиша.
Не препоръчвам тази книга…на всеки.
Едва на 11-а страница бях, когато порива да заплача взе нещата в свои ръце и…
Не съм я дочел още. Реших да напиша това сега, по средата на книгата, защото след като я завърша знам, че ще избухна – това го усетих още с първите думи в нея. Възнамерявам да ви го спестя обаче.

Благодаря на един много, много специален човек, че не ми го спести и ми разказа за тази книга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *