Ше си праЙм кот си искам

Кашкавал пане…ама друг път!

И ето ви ситуация:
Решавам да си панирам кашкавал. Нарязах го на дебелшко, разбих яйчице, сипнах галета, царевичен грис, джиджи-биджи, загрях масълце и пляскам в тигана резените.

В тоя момент майка ми вика, ма не на пожар – на кълбовидна мълния и метеорит с размерите на малко село във Врачанско вика!
„ОБОЖЕМОЙОБОЖЕМОЙЕЛАБЪРЗОБЪРЗОЕЛА!!!“

Фърлям сичко и търча! Тя само дето не се е свила в ембрионална поза на земята и скимти.
-Ма, ко стана ве, ко стана!?!??? – питам аз.
– Ауууууу, ауууууу… – само това изкопчвам от нея, а тя сочи компютъра и хленчи ужасено.
Даврандисвам се малко щом разбирам, че планетата не е в непосредствена опасност и пак питам какво става.
– Шмрък-шмрък, такова…исках, шмрък, да напиша коментар, шмрък, на една публикация на приятелка, шмръъъъъъък, пък без да искам, ма без да искам я публикувах на друго място и сега хората ще ми видят коментара и като забележат липсата на връзка между едното и другото и ще ми се смеяяяяяяяят, шмръъъъъъъъъъък!

Самошибвам си два яки шамара – един в челото и един в зъбите, оправям с ледено мълчание фаталните последици от грешката ѝ и тъкмо мисля да деинсталирам и браузъри и виндоуси, когато се усещам, че аз имам кашкавал на котлона и онова „по една минута от двете страни до златисто“ плавно е преминало в „по десет минути, докато стане на една хууубава мазна и лепкава топка, с която да замервате кучетата си по устата“.

Пак търча, тоя път съвсем основателно и дваж по-бясно, само за да се уверя, че всичко е точно така, както предполага кулинарията в такива случаи.
Разделям накипналият и врящ като джибри кашкавал на две порции за двете кучета и се сещам за баба Миранза и сина ѝ Толето – от Апостол.

Пиеше много Толето и веднъж като му прекипяло на пияна глава да слуша майка си да му дудне, па като грабнал гайдата, също и свиреше и въобще много начетен беше иначе – Бог да прости и двамата – та, заставил майка си да му тропа и да му играе и жената захванала там някаква ръченица, пиян човек нали, как да му откаже, ама започнала да се оплаква по едно време – „Ох, Толе, крака нямам бе, майка, не мога повече“, пък той ѝ отвърнал – „Ааа, крака нямаш, ама уста имаш, нали?“

Чудя се сега, дали да не вкарам две големи ракии и да изкараме няколко танца с майка ми..?
Фейсбук има, ама кашкавал няма повече…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *