Ше си праЙм кот си искам

К’во ше пиете?

Излизам да пия кафе на магазина в чаршията – това вече ми е като съботен ритуал.
Вземам си пластмасовата чашка с рядката черна течност и сядам на една от дървените пейки с поставен чадър на „Каменица“ над тях. Нито вали, нито пече слънце и този чадър освен, че явно има функцията да привлича на подсъзнателно ниво почитателите на сутрешната биричка, друга съществена работа не върши.
Отпивам глътка кафе, докато около мен фъщят капачки от отварянето на други първи питиета за деня. Първи не като първите по бройка, защото пред всеки има поне по една пресушена бутилка.
Няма девет часа.
Пиячите не се даврандисват от снощна дискотека – просто проправят пътя на следващите по-твърди като съдържание и марки алкохол.
Пристига един от десетината ли, двайсетина ли са вече наоколо чужденците – не знам. По форма на мутрата прилича на диво прасе, по поглед – на невестулка, значи е англичанин. Прозиращата кожа на бузите му е обсипана със спукани капиляри. Тоя определено няма да ми прави компания в кафето. Влиза в магазина и минута по-късно излиза с бира…всъщност две бири.
Сяда между братята си по оръжие, примлясва, отпива около половин бутилка на един гълток, примлясва още веднъж и захваща разговор:
„Джагара-джугара, джагара-джугара, фак, джагара-джугара, джагара-джугара, фак, фак, фак. Джагара-джугара, джагара-джугара, фак, уорк, уорк, фак, джагара-джугара. Работи, завали, джагара-джугара, фак, фак, фак!“
Оказва се, че всички около мен говорят езика, защото започват да кимат в съгласие и да повтарят – „Йес, йес, йес“. Един от тях дори се опитва да сглоби цяло изречение на този странен език и успява…ако събеседника му беше от някое племе установено покрай бреговете на река Амазонка може би би го и разбрал. Това, което аз чух беше нещо от рода на – „Никс мънита, врум-врум, жиги-жиги, хелоу, биричка“.
Останалите се включват дейно в общуването, който както може и се получава нещо като конгрес на полиглотите-олигофрени.
Допивам кафето си слушайки тази неформална среща между народите, ставам след като съм изсмукал и последната капка от моята си течност за събуждане и казвам на населението -„Чао, досвидание, аувидерзейн, бай-бай, коничиуа, сон шожмон, оревоари мои жарки“ – няма да се излагаме пред чужденците я – и тръгвам към вкъщи, щото имам да правя компоти от зайци.
Започва да ръми. Може пък да отложа екзекуциите с още един ден и вместо това да си сипА…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *