Ше си праЙм кот си искам

Киро и Путк@

Знаете, хората си кръщават добитъка – агнето Методи, козата Караянчева, петелът Дончо, заекът Трифон, прасето Делян, свинята Фидоска или просто Госпожа Павлова, гущера Димитър, пък познавам един, дето познава друг, който си кръстил рибките Киро и Пу@ка.
Шантав свят.

А у нас баща ми е дал име на всяка съдина за готвене и половината посуда и всичко е къде-къде по-нормално.

Почва да готви като тази сутрин например, сяда на един стол и досущ бей от Великолепният век започва да раздава заповеди:

– Донеси ми Мая Бежанска!
– Седесарската тавичка, бързо.
– Къде е Цвятка? Спешно ми трябва Цвятка!
– Кафка чист ли е? Да се измие немедленно и да ми се донесе!
– Освободете Роза. Дайте Лина. Пригответе Основка. Последно да ми се даде Червеношийка и ми се разкарайте от главата.

А ето и речника на непознатите думи:
Мая Бежанска е бежовата тенджера.
Седесарската е тъмносинята тавичка.
Цвятка е една огромна тава с цветовете на някакъв лилиум отстрани.
Кафка е кафевия гевгир.
Роза – големият черпак със стилизирана роза на дръжката, Лина – една голяма чиния, подадена ни от комшийка с това име, Основка – така нарича една караванка, която за него е основната част при всяко едно готвене, а Червеношийка – тавата, в която слага каквото там ще слага за печене и е с червен кант по периферията си.

Аве, стана ли време за Биро Шуменов?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *