Виктория Тинтерова

Клан-клан недоклан, майни!

Публикувано

Ама вие, пловдивски братя, майни, що не му дадохте на кмета да разфасова едно-две прасета на площада? Много сте гадни, да ви кажа. И назадничави. То не беше хленч – ама ние сме кОлтурна столица, ама как може…. Ама ние сме стари гъзари, имаме стар град, па разкопки, пък хубави кръчми и известни художнеци… Е на, в Стара Загора Ути е разфасовал и млади девици са били доведени от майките си, вика Ути, да гледат, че да знаят откъде идват пържолите. Ваще моми ще се дзверят, не като старозагорските. И като след дестина години, момите се окажат сичките веганки и маат моркови с праз и киноа, а синовете ви плачат в някой ъгъл за една пържолка, вие ще сте виновни.

Харесва ми идеята, да разфасоваме и ние в София две прасета – едното в началото на Графа, на Попа, а другото – при циците. Пред парламента предлагам да разфасоваме 15 заека. Пред Университета, да оскубем 100 кокошки. Даже може и състезание да организираме. Който оскубе най-много кокошки, най-бързо влиза в Университета журналистика без изпит. На Ариана може да се организира демонстративно доене на крави и кушия на глигани в гората. На фазаните много биха им отивали два-три глигана с малки глиганчета. В Перловската река от началото ѝ до влививането в р. Искър е хубаво да се пуснат малко сьомги и да се организира ловене с голи ръце и разфасоването им за време. Предполагам, че ще оживеят, не е толкова пък дълга тая отсечка. А в езерото на Дружба ми се иска малко октоподи да нафраскаме.
По този начин народонаселението, девиците и момците, ще обхванат цялата хранително верига и няма да се чудят един ден, как да нахранят семселето.

Днес Гала каза, че много пъти си е мислила и мечтала, хората, които са умни и четат, природата да не ги дарява с бръчки с възрастта, а с красота. Колкото повече четеш, вика, толко по-красив да ставаш. Колкото си по-умен, толкова по да са ти … е, тънки глезените, големи сисите, очите да посиняват, косата по-руса и по-гъста да става…. Бе въобще. Така да се каже, тя е един съвременен, български Малтус. Ха не четеш – ха си грозен и с къси крака и бръчки. И айдее у ряката…. Така че, мислете му, ако не ми четете работите!

………………

Мъжът ми ме вбеси. Аз исках да си гледам едно моме-англичанка, която има най-малкото ресторантче в Париж. Чудно, приказно създание. Пълничка, дребничка и адски възторжена, с едни блестящи от емоции, черни очи. Живее в една мини гарсониерка, разпъва едно диванче в единствената стая, че да спи, а сутрин – тръъът го дига, че да настани двамата си гости. Готви в едни кухничка, не по-голяма от разпънатите ѝ две ръце. Ама какви неща готви, как пазарува, акво бретонче размахва… И смело крачи из Париж, защото Париж обича такива бретончета. Такъв полет на фантазията, такъв чар.

Ама не, Референдум ще гледаме!

Баси, събрали едни като Мистър Сенко*, да ни търкалят като аспиринчета. Колко е лесно да станеш успешен тук, казват. Даже една от Мистър Сенковците вика – София много се разхубави, а пък в България е лесно да се живее, щото не било ни много студено, ни много топло. Пръц. Още ала-бала, още фокус-мокус и сме забравили разрушените фабрики, тритоуарите с дупки, скапаните пенсии, забравили сме унищожените села, забравили сме Боко и Цвъ и Деси А. Забравили сме Иванчева и ареста. Напрао да ни се чудиш що пък намаляваме. Аааа, щото не мислим, не вярваме в себе си и в Бога и в космическата справедливост. Работите, викат, се подобряват.
Ми да – подобряват се, е нА цената на водата, тока и парното се дигат. Това ся, не можете да отречете, си е подобряване на цените.

Следват пожеланията към народонаселението, което е било толкова тъпо, че да ги гледа. Няма да ги повтарям
Туш!
П.П. Едната участничка се казва Леона Асланова. Тя пожелава вяра на всички нас.
То не че моето име е много така, нали, тинтири-минтири е работата на територията.
Вяра, братя и сестри му е майката!
––––-
*Когато много се разболя мама, ние доведохме един професор, пенсионер, уникален спец по нейната болест. Той дойде с черна Волга, с персийски пътечки и бели перденца, още даваха перденца. Тоя разкош само аз го видях, щото го посрещнах. Слаб, висок човек, с черен костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Въртя се около мама, извади една съвършено бяла носна кърпа, издуха си носа, разпитва я… Тя мълча като като партизанин на разпит. Професорът много се притесни, ние също. Беше очевидно недоволен от нейните реакции. Мама беше приказлива жена. Когато си тръгна, аз много притеснена я питам:
– Какво ти е, бе мамо, защо не обели ни една дума?
Очаквам мълчание, а тя вика:
– Ма, откъде го извадихте тоя Мистър Сенко? – и взе да се смее с глас. Ината жена, ей…

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *