Мрънководител

Климатичната обстановка по варньянски

Драги приятели, варненско лято е и аз, леко барвайки О. Хенри, искам да ви разкажа как се усеща днешния финал на деня по смисъла на модерните представи за съобщаване на климатичната прогноза:

Вятърът шибаше с безмилостна жестокост крайморският град Варна. Трудно му е на това развалено като хората време, хем да бъде жестоко, хем да изпитва някакви угризения – досущ като мутра на ТИМ събираща месечната си парса от изтървал всички срокове длъжник.
Температурата беше…о, по дяволите термометрите! Кого го интересуват сухите цифри? Беше толкова противно типичен есенно-зимен ден през юли за този обдухван от всички ветрове град (някои простаци с беден речник и низка култура биха казали, че тук е мястото, където се събират ветровете, за да се поебават един друг, но ние не сме от тях), че всеки самоуважаващ се и оказал се на пътя на стихията варненец беше навел глава и цепеше пешеходният трафик с дежурното извинение при сблъсък с другите „Опппааааа“…
Крехките стъбла на новозасятите край зле ремонтираните булеварди дръвчета, които кмета Портних беше уредил да бъдат евроусвоени само за хилядарка в евро за брой, се огъваха като Валери Симеонов пред Баш Бакана на Републиката, а накокържаните от гръмотевиците улични кучета бясно лаеха плуващите в нововъзникналите реки автомобили с хъса на Волен Сидеров хвърлящ се в открит, но нечестен бой на Валентин Касабов.
Талазите от водни пръски обгърнаха града и той се предаде в обятията на бурята.

Но вие не спирайте да се усмихвате!

И за утре синоптиците са мъгляви в прогнозите си и в зависимост от избора на телевизионен канал, чрез който да се осведомим какво ни чака, то излиза, че имаме неограничен набор от възможности – слънце, дъжд, слаб и топъл полъх на вятъра, ураган, ниски температури или пък градуси високи колкото рейтинга на правителството (макар този рейтинг да е широко понятие, поне колкото е широка талията на Искра Фидосова…или пък на Цецка Цачева…или на Лиляна Павлова – напоследък е едно и също).
Ако се за­бър­кате в яхния от кофти настроение, песимизъм и черногледство – сами сте си виновни!
Долу ръцете от Емо Чолаков – той е мой!…и не спирайте да се усмихвате!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *