Яяя......

Когато децата са по-щедри от родителите си … с чужди пари

Публикувано

Актьор играещ в столичен театър. Няколко години след идването на тази така специална порода наречена „българска демокрация“.

На този театър е назначен директор, който се самообявява за камикадзе. Казва, че ще взриви театъра. Ще го унищожи. Така и става.

Щатният състав е уволнен. И се произвежда перверзията наречена открита сцена, която изпрати в забвение този театър и голяма част от неговите актьори.

Уволнените актьори заведоха съдебни искове и ги спечелиха до един. Звучи грозно съдбата на изкуството и на жреците на Мелпомена да се решава в съда, но времето беше такова. Възстановиха им се суми не само за материални, но и за морални щети.

Този, актьорът в началото, той беше и си остана чувствителен и достоен в поведението и съдбата си. Той не предприе същите стъпки. Остана без работа. Семейството му в онези години също. Преживя тежки моменти. Но не заведе театъра си пред съд. Скоро след това той получи тежък инсулт. Тогава близките му предприеха съдебни действия сами и ги спечелиха. Заради морала.

Театърът загуби и следваше да плати определена сума. Тя не беше голяма. Беше въпрос на справедливост. Тогавашният заместник-директор на театъра, бивш актьор в него, отказа да плати парите и трябваше да се стигне до съдебен изпълнител, което щеше да бъде още по-голям срам.

Дъщерята на актьора, който трудно и продължително се възстановяваше, позвъни на заместник-директора с тон изпълнен с възпитание и човешки аргументи. Неговият тон беше злобен, заповеден и груб. Не, нямало да плати. Защо? Защото така. Защото той така казвал. И завърши с трясък на телефонна слушалка.

Този заместник-директор посети впоследствие и друг столичен театър в преследване на кариерно развитие и демонстриране на пълно забвение на колегиалност и професия. Там също участва в клането на актьорски съдби. Именити актьорски съдби.

Тези дни по всички медии слушахме сина на този заместник-директор. Министър на културата. Неговият глас на запис. Запис, в който чуваме, че опростява едни стотици хиляди левове, дължими като неустойка от фирма изпълнител по проект за строително-монтажни и реставрационни работи. Министърът също говореше по телефона. Спокойно. Уверено. И нагло. Подари тези стотици хиляди левове, ощетявайки държавата.

Замислих се, какви е бащи раждала българска майка юнашка… А те какви синове…
Баща и син. Хора свързани с културата и изкуството. С отношение към парите. Единият отказващ законно дължими пари на болен колега. Другият подаряващ на частна фирма, отново законно дължими пари, но този път дължими на държавата.

Явно новото поколение е по-добро. То е по-щедро. Бащата отказа стотин лева, синът подари стотици хиляди.
Аз съм емоционална жертва на едното преживяване. Държавата е материална жертва на второто.
Нацията – на липсата на театър в театъра и наличието на театър в държавата, на наличието на министъра на културата и липсата на културата на министъра …
А парите? Тях ги решават другите…

Мила Герасимова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *