Ше си праЙм кот си искам

Когато кандидат-селяните се срещнат челно със селото

Публикувано

Изкарал съм косачката на разходка в ливадката пред къщата (животът ми е – спя, ям, ходя на работа и кося у нас и из селото, в паузите чета) и докато я уча как да се мята, как да го прави, как да се търкаля в голямата трева, до мен спира непозната кола – червено лъскаво Мини Купър-че.

Моето изцапано и отдавна не лъскаво заради честите разходки из генгерлиците STIHL-че вдига обороти и приръмжава злобно, затова го почесвам успокояващо по OFF-а и то притихва.

„Добър ден!“ казва ми шофьорът през сваленото стъкло, откъдето ме лъхва хладен климатичен повей примесен с аромата на скъп парфюм – момче, все още неизкласило съвсем възрастово за млад мъж, но вече оформило буйна ламбър брадичка за сметка на всяко премахнато косъмче по тялото. Гледа ме едно влажно, надолу по депилираното телце е с къси шортички до под тестисите и впито потниче, а до него е седнала някаква джукла със същото облекло (унисекс майка, да не дава Господ!), тя пък с футуристични слънчеви очила обхващащи цялата глава и част от гърба и си чопли някаква пъпка на коляното. Госпойцата не благоволява да обърне внимание и да поздрави.

„Добър ден“, отвръщам му и чакам да видя в каква посока ще тръгне разговора.

– Абе, приятелю – започва момъка – от няколко дни обикаляме околните села да си търси търсим къща за купуване. В това село идваме за втори път, че доста ни хареса, да ни ориентираш за някоя, дето да се продава?

Оная продължава да си рови в коляното и само капачката я спира да си навре ръката до китката в крака. Все едно приятелчето ѝ е спряло да си поговори с изкарания на паша селски бик, пък тя знае само френски от всички чужди езици и не вижда смисъл да се включи поне с един елементарен поздрав.

Къща на село си търсели!? Бе, на тая, ако някой ѝ предложи обитаемо сервизно помещение в МОЛ-а, ще се е нанесла там за пет минути и няма и да се сети, че съществуват села, камо ли да живее в такива.

– Ами в тая махала не се сещам да има, провери в другите най-добре. – насочвам го аз.

– Абе, ходихме из цялото село – те едни тревясали дворове, обрасли огради, запуснати къщурки, някакви патки ходят наоколо, овце, крави – дива селяния, брат! Пък тук гледам по-облагородено.

Значи, ако аз и няколкото комшии не полагаме съответните грижи през всяка свободна минута за общите пространства около къщите ни и в тях самите, ще трябва да наемем трапер на пълен работен ден, за да се справя с мечките и алигаторите, които ще плъзнат и пак не е нещо кой знае какво, пък представете си какво е по другите селски „микрорайони“.
Затова му казах следното на момчето, с което допринесох надявам се за по-бързото му израстване като сериозен мъж без модерна брада, но нормално телесно окосмяване:

– Виж сега приятелю! Проблемът на вас метаморфозиращите гражданчета е, че си търсите готови облагородени терени, където да каните аверчетата си от града на барбекю и бутикова биричка и да им отваряте очите на „Ах, колко е яко на село, ах, колко е чиста природата тук“. Вас, моето момче, и ти високомерно момиче, ви мързи и в червата сами да положите усилия да си направите вашето оазисче и да увлечете повече хора да правят същото и искате да се възползвате от нещо вече уредено, пък после само да пляскате с ръчички прелитащите комари. Не си узрял още, пич, приятелката ти пък хич и селото не е за вас, както и вие за селото. Ще има „отхвърляне на присадения орган“ при първата полазила ви буболечка или изакала се овца пред пътната врата…

Тук мацето свали рейбанките си на върха на нослето, изгледа ме изпепеляващо, доколкото това е възможно да се направи с празен поглед и празна глава и отново заби показалец във вече отворилата се дупка на колянцето.

Аз дръпнах повода на косачката, тя измърка благодарно, че продължаваме разходката и обърнахме гръб на – моля се да е така – отказалите да се новопокръстят в селската вяра градски пандишпанчета.
За всеки случай ще обиколя селото и ще насека на неразпознаваеми дребни тресчици всяка табела за продаваща се къща, като за по-голяма сигурност ще разпространя слуха, че дегизирани бежанци от Сирия обикалят с малка червена кола и си търсят имот, където да пребивават и впосюедствие настанят клон на Ислямска държава.
При скоростта на разпространение на клюки по селата и по специално в Невша, на тия няма да има кой да им продаде и външен клозет по-близо от Малко Търново!

Мисля, че чух да свирят гуми и бързо отдалечаващ се автомобил…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *