Яяя......

Комините все още пушат…

Сутрините тук започват с пълна инспекция на коя къща комините вече пушат..

„Дааааа, баба ти Дана е станала рано както винаги. Ей, понякога я изпреварвам, но обикновено ме води. Мокрички ги е сложила -доста припушва коминчето. Ама той сега чичо ти Васко ще сложи от сухите и нивото на фините прахови частици ще падне до нормите.

На баба ти Ганка много слаботелесно се вие пушека – тънки дръвца е бутнала – тях следобед трябва да ги слага, само за поддръжка на огъня. Нищо, важното е да ѝ е топличко.

Кака Ценка е ясна! Нея кака ти Севда я е подсигурила в ранни зори със сухо – я гледай как дърпа право нагоре. Сигурно и закуската ѝ е направила…

Лелееее, то колко къщи има още в махалата, а пушещите комини наоколо са само шест-седем.
Понякога ми се ще да запаля и другата печка, дето е вързана към другия комин, че от още едно място да се вижда, че има живот в това село. Не с трън, ами с копралята да се завъртиш, няма кого да закачиш по улиците…“

После започва да сочи и да изрежда застиналите и бавно разпадащи се от самота къщи и покривите им, които все още, но не задълго се виждат от обхваналите ги храсти и вършина с височината на няколко човешки боя:
„Там пушеше доскоро, и там, и там, и там… Тц, тц, тц, няма с кого един лаф да си кажеш.“

В това време камбаната започва да бие отсечено и по един път на пет-шест секунди. Бавно, протяжно, утвърдително, траурно… На умряло е.

Леля Нанка си е отишла. Почти на 90 беше. Сега из селото ще кажат – „Е, поживяла си е, стига толкова!“
Колкото баба ми си беше поживяла, Бог да я прости – един път в живота си беше видяла ескалатор, до пенсионирането си знаеше само работа по двора, по къра и по стопанството, където ѝ мина работния стаж, а до смъртта ѝ само къщна работа, зимнина и двете стаички, които премиташе сутрин и вечер.
Живяли – трънки!

Пушат няколкото комина из махалата – бавно, спокойно, все още жизнеутвърждаващо…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *