Доживяхме отвратителните времена, в които комплексът на жертвата е издигнат в култ.
Днес е изключително модерно е да си жертва, дори е задължително – иначе не се вписваш в нормата. Нужно е да го правиш шумно и с претенция, с преигран драматизъм – важното е да привлечеш внимание и да трупаш дивиденти, които не можеш да оцениш качествено, а единствено количествено.
Да бъдеш жертва е изключително приятно и изключително изгодно. Целта е да обърнеш внимание, да предизвикаш съчувствие и жалост, помощ. Ако си “жертва”, това ти дава алиби, за да не правиш усилия за промяна – кой може да изисква нещо от нас, щом “се измъчваме”.
Тази пошлост е нещо като извратена хетеротопия на селфи, вид ексхибиционизъм – да режисираш собственото си падение като личност, зад която няма чест, няма нищо, а само някакво болна фасадна имитация на самочувствие.
Дотук – в най-общ план.
ТАЗИ СЕДМИЦА най-извратената част от света писна, че един български боксьор си позволил да награби пред камерите една другарка с екзотично име на умряла сурова риба и съмнителна репутация, и да я целуне страстно и отиграно. Изчетох доста писания по темата на защитниците на двойния морал и ужасно ме е гнус.
В моя балкански идеален и простичък свят, когато един мъж харесва една жена, той примерно ще я хване страстно и с любов за задника. Оттук вариантите са два:
1. Ако тя не го харесва – ще му отвинти един шамар и ще си тръгне победоносно и доволно.
2. Ако тя също го харесва – пак ще му отвинти шамар, ама насърчителен, и също ще го хване за задника.
Откакто свят светува, всички любовни истории започват по този начин.
Винаги един самоуверен и дързък мъж целува жената, а тя зашеметена пърха с мигли, докато решава какво да го прави. Представям си как мъжът на моите мечти като пълен мухльо върти очи и с треперещ глас ме пита може ли да ме целуне – ами ще ми се отще завинаги.
Вие съзнавате ли, че с тази подмяна на ценности, към днешна дата почти всички велики литературни произведения и филми са политически некоректни и дори вече започнаха масово да ги цензурират? Вече не говорим за любов и страст, а за права, жертви и тормоз.
Дори леките весели сериали, с които израснахме, са ужасно обидни за времената на войнстващ феминизъм и /из/насилен комплекс на жертва – като се започне от „Войната на таралежите“ и изобщо цялото българско кино, та се стигне до „Женени с деца“, „Двама мъже и половина“ и „Доктор Хаус“.
Този свят наистина е ЧАЛ, откакто взе да се връзва на откачени недоклатени феминистки, без извинение.
ПП: На снимката към текста един матрос на площад Таймс Скуеър, опиянен от победата след войната, сграбчва непозната девойка и я целува страстно. Тази снимка обикаля света и е издигната в умилителен култ. До ден днешен на 14-ти август всяка година различни двойки се събират там, за да се целуват. Нямам представа как го правят в тази лицемерна държава в момента – вероятно в присъствието на юристи и нотариално заверени декларации.
На снимката по-долу е нашето момче с девойката със странно име и още по-странна професия. Единственото, за което можем да го обвиним, е съмнителния вкус за жени, ама всеки има слабите си моменти в това отношение.