Яяя......

„Комунизмът“ си е тук

Публикувано

Прави са някои будни граждани да ни предупреждават, че комунизмът не само не си е отишъл, ами дори се завръща. Не знам какво точно имат предвид под „комунизъм“ – не съм го виждала, преживявала или дори мирисала. Но ако под това се разбира животът ни от 1944 до 1989 г., склонна съм да се съглася.

Имаше ли по онова време Доброволни отряди на трудещите се? Имаше. Сега има ли? Има – например в Спешната помощ на Горна Оряховица.

Децата на обявените за „враг на народа“ имаха ли проблеми с властите? Имаха, поне в първите две десетилетия от този период. Как е сега? Ето как, според комсомолски лидер на ГЕРБ, зам.министър: „Би било валидно децата и внуците да не са виновни за греховете на своите бащи и дядовци, но ако се отрекат от тях, ако се покаят и признаят вината за това, което се е случило.“

Някога можеха ли да арестуват някого, да го изпратят в затвор или лагер и близките му да не знаят къде е той? Да, през първите няколко години. Как е сега? Могат да те арестуват, дори ако си дете и близките ти да не знят къде си 48 или 24 часа съответно.

Някога можеха ли да приберат „едра градска собственост“, производствени мощности, цели компании, авоари и др. на гражданите? Можеха и го направиха през 46-47-ма година. Как е днес? На конфискация подлежат имущества, за които дори съдът се е произнесъл, че са законно придобити.

Нито една реч, научен труд, доклад, стратегия и какъвто и да е друг документ не минаваше без цитиране на др. Тодор Живков или изказване на благодарност към него за неговата мъдрост, прозорливост, подкрепа и пр. Как е днес? Знаете как.

Забраните, рестрикциите, прекаления надзор над гражданите, бизнеса и медиите страховито се доближават до нивата, характерни за съветската епоха.

Свободата на словото, задушаването по всякакъв начин на мненията, различни от тези на вожда и учителя, блокирането на хора и публикации в социалните медии, съсипването на живота и кариерите на противниците на случващите се безобразия по безпардонност и наглост надминават дори някогашните извращения.

Е, има и някои разлики, като тази, че никога шефките на Федерацията по художествена гимнастика не са се просвали в краката на Живков така, както Илиана Свираева в скута на Бойко Борисов.
Нито пък шефовете на Комсомола са целували ръка на Тодор Живков, както вездесъщия Георг Георгиев на партийния си лидер.

И доста други разлики има, вие си ги довършете, ако изобщо ви дреме, че в страната бавно и полека се настанява една пълзяща диктатура с елементи на неприкрит фашизъм.

Но пък като се замисля, животът ни не е ли прекалено кратък за такива занимания?

Бонка Цакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *